Тъй наречената здравна реформа в България

Тъй наречената здравна реформа в България Тъй наречената здравна реформа в България

Ето как се прави здравна реформа в България

Тъй наречената здравна реформа в България е сапунен сериал, в който сюжетът тъпче на едно място, а героите повтарят все едни и същи реплики. Нищо няма да се случи и след най-новия му епизод.

Никой не е доволен, нито пациентите, нито хората, които работят в системата, нито аз. Дошло е времето, даже сме закъснели, за промяна на модела”, каза министърът на здравеопазването този понеделник, след като представи поредната си идея за здравна реформа. Той играе главна роля в сапунения сериал „Смяна на модела“, който гледаме вече година и половина. Сюжетът в него тъпче на едно място, а идеите нямат особено значение, защото бързо се сменят и забравят. Важни са само думите, като едни и същи реплики се повтарят периодично с престорен драматизъм.

Дотук в Смяна на модела

Още в първата серия, „излъчена“ на 2 февруари миналата година, министърът обяви същото: „Сегашният модел е напълно изчерпан“. И се закани до няколко месеца да предложи нов модел, който да бъде приет наесен и да заработи от 1 януари (2019 година).

Но наесен не бе прието нищо. Вместо това на гръмко рекламирана прожекция бяха представени два варианта за нов модел. Публиката остана втрещена от тяхната недомисленост и липса на конкретика и започна да се пита какво са правили толкова време сценаристите. После се чу за някакви работни групи, които обаче, както стана ясно чак сега, приключили работа в края на годината със заключение, че държавата трябва да предостави финансови разчети, за да продължат нататък. Такива разчети още няма. Няма и нужда да споменаваме, че от 1 януари не заработи нищо.

Новата серия

И така допреди десетина дни, когато министърът обяви, че предстои нова серия, в която ще представи нов модел. От нейния изтекъл в медиите трейлър се разбра, че този път ще става дума за демонополизация на здравната каса. Тоест, тя вече да се конкурира с частни здравни фондове за парите от задължителната вноска и финансирания с тях основен пакет медицински услуги, така че хората да имат право на избор. В самата идея няма нищо ново – тя от много години е един от постоянните рефрени в дебатите за здравеопазването. Нещо повече – това е темата, която предизвиква най-силна възбуда и противопоставяне. Привържениците ѝ смятат, че пазарът и конкуренцията могат да решат всички проблеми, защото подобряват контрола, прозрачността и ефективността и така водят до по-високо качество на по-ниска цена. Според противниците ѝ, пазарът няма място в социални сфери, които ползват публичен ресурс, а приказките за конкуренция са “опиум за народа“, чиято цел е да се осигури препитание за един кръг хора.

Сега обаче и за едните, и за другите е напълно излишно да се превъзбуждат, да ликуват или да се притесняват. Защото новият епизод на сериала се оказа по-постен дори от собствения си трейлър. До вчера, докато разполагаха само с изтеклата предварително информация, всички медии говореха за „краткия вариант“ на новия модел. Официално представеният вариант обаче се оказа още по-кратък. Всъщност, това било най-обща посока за евентуална реформа. Това не е самият модел, а само „скелет на модел“, обясни министърът. След което отказа да отговаря на каквито и да било въпроси.

Като например: какво ще има в основния пакет здравни услуги при положение, че недостигащият финансов ресурс ще намалее още повече заради издръжката на бъдещите фондове; какво ще последва, ако цените на услугите се договарят не на национално ниво, а от всеки фонд и всеки изпълнител поотделно; ще плаща ли държавата най-после пълния размер на вноските за осигуряваните от нея деца, пенсионери и безработни; ще е достатъчен ли сегашният размер на вноската от 8%; няма ли доплащанията, които при нас са най-високите в Европа, да нараснат още повече; кой ще поеме скъпоструващото лечение на онкоболните, на хората с редки и с тежки хронични заболявания; какво ще стане със „скелетите в гардероба” на здравната система, каквито са например регионалните диспропорции, ниското заплащане, недостигът на кадри, огромният брой хоспитализации? Тези и куп други въпроси си остават без отговор.

Впрочем, продължават да липсват дори и базовите данни, без които какъвто и да било смислен модел не е възможен. В България никой не знае кое колко струва реално в здравната система. Сега министърът очаква остойностяването на дейностите да е готово до края на годината. Но това той отдавна го очаква (и докато беше зам.-министър на финансите), а резултатът е все един и същ. Тук никой не знае дори колко са болните българи, какви заболявания имат и от какво лечение се нуждаят. Да не говорим за прословутата здравна информационна система. Според министъра, до края на годината модулите ѝ щели да са готови, а догодина предстояло да се обяви и обществената поръчка. И това след поне 15 години подобни приказки и стотици похарчени милиони.

Скоро нов модел няма да има

Заради всичко това новообявената посока на здравната реформа води, както се казва, някъде около Луната. А на изпратения да се лута там „скелет на модела“ му липсват повечето части. Той всъщност не е и скелет, а купчина кокали от различни животни, които няма как да се съберат в едно.

Сега пак предстоят работни групи, консултации и дебати, докато бъде постигнат „максимално широк експертен консенсус“ (какъвто не е възможен). Министърът обещава, че дебатът по реформата ще започне в Народното събрание в началото на 2020 година. Някои изчисляват, че при това положение демонополизация и частни здравни каси теоретично може да има най-рано пред 2021 година. Тогава обаче ще предстоят парламентарни избори. Тъй че в мандата на този министър и на това правителство нищо ново няма да има. Но можем да очакваме още епизоди на сапунения сериал „Смяна на модела“.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.