Смъртта на един “лъжец”, който стана национален герой

Dr Li Wenliang Dr Li Wenliang

Смъртта на един “лъжец”, който стана национален герой

Коронавирусът взе поредната си жертва: 34-годишния д-р Ли Уънлян, който беше един от първите, предупредили за опасната болест в Ухан. Тогава властите го нарекоха “лъжец“. Днес той е национален герой.

Да, разбрах.” Това вероятно е последното писмено изявление на д-р Ли Уънлян. Той е привикан от полицията в Ухан на 3 януари 2020 година по обвинението: разпространяване на неистини в социалните мрежи. “На 30 декември 2019 в групата “Медицински факултет на университета в Ухан випуск 2004 сте разпространили невярното съобщение за установяването на седем вероятни случая на зараза с вируса ТОРС”, пише в протокола от разпита.

Ли Уънлян е роден през 1986 в североизточната провинция Ляонин. В продължение на седем години той следва медицина в Ухан. Специализира очни болести. През 2014 започва да работи в централната болница в Ухан. Червената значка на лекарската му престилка доказва принадлежността му към Комунистическата партия.

Белязан като лъжец

На 30 декември 2019 Ли публикува следния пост в групата на абсолвентите от Медицинския университет в Ухан със 150 членове: “Седем случая на ТОРС на пазара за морски продукти и плодове. Всички пациенти са изолирани в интензивното отделение“.

Член на групата прави скрийншот на публикацията и я споделя и на други места в интернет –  заедно с името и длъжността на д-р Ли. Това дава основание на полицията да обвини лекаря в “Нарушение на обществения мир“. Той е попитан дали в бъдеще ще се откаже от този вид действия и е заплашен с наказателно преследване.

В началото на януари 2020 Ли и още седем медици са наречени “лъжци” от държавно направляваната преса. Всички те били разпространили лъжливи сведения за случаи на пневмония, целейки подбуждането на неспокойствие и паника сред населението. Тази информация влезе и в централните новини на държавната телевизия.

Седмица по-късно Ли е настанен в болница – самият той се заразил с тогава все още мистериозния вирус. Заболяването е установено и при родителите му, както и при някои негови колеги. В своето последно интервю за китайското списание “Caixin” (финансови новини) на 30 януари, когато вече е на легло, Ли заявява следното: “Не съм разпространявал неистини – исках да привлека вниманието на колегите си лекари, но не и да предизвиквам паника”. Към публикацията е прикачено и лабораторно изследване, съгласно което в случаите от пазара в Ухан става дума за вирус, подобен на ТОРС. “В едно здраво общество не бива да има само един-единствен глас“, казва Ли пред списанието.

Похвала от партията за “вниманието” на Ли

Ли почина в нощта срещу петък (07.02.) – едва на 34 години. Световната здравна организация написа в Туитър: “Безкрайно натъжени сме от смъртта на д-р Ли Уънлян. Неговите постижения в борбата срещу вируса трябва да бъдат почетени“.

След като първоначално Ли бе представен като “лъжец и подбудител на безпокойство“, след смъртта му настъпи пълен обрат: националистическият всекидневник “Global Times” похвали проявените от д-р Ли Уънлян “професионализъм и внимание по отношение на една застрашителна епидемия“. А Националната надзорна комисия (една нова антикорупционна служба) разпореди “независимо проучване на всички въпроси, свързани с доктор Ли, поставени от населението“.

В лицето на д-р Ли Уънлян потребителите в мрежата виждат смел национален герой, който не се оставя да бъде сплашен от ръководството и казва истината. Някои започнаха и кампания под мотото “Искаме свобода на мненията“. Този вид форуми обаче набързо бяха закрити.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.