Ще се върнат ли за 1200 лева в България?

Ще се върнат ли за 1200 лева в България? Ще се върнат ли за 1200 лева в България?

Ще се върнат ли за 1200 лева в България?

Държавата ще “подарява” до 1200 лева на месец на “успели българи“, върнали се в България. А кога ще им “подари” функциониращо здравеопазване, чист въздух и добра образователна система?

През последните години българската държава демонстрира пред обществото ангажимент да привлече българите, живеещи в чужбина, обратно в родината. Така например институциите влязоха в ролята на посредник между работодателите и търсещите заетост. Организираха се трудови борси, представящи работни места, които са “висококачествени, добре заплатени и с добри условия на труд“*. Създадена бе онлайн-платформата EURES, която ще предоставя “лесен достъп до информация за пазара на труда в България, публичните услуги, цените на недвижимите имоти“.* Но това далеч не е всичко. Към улеснения достъп до полезна информация се добавят и финансови стимули – до 1200 лв. месечно за период до една година. Право на тях ще имат българи висшисти, които са живели поне шест месеца в чужбина, а след това са започнали работа в България. Тази сума може да бъде използвана за наем, за детегледачка и др. Ще се предлагат и безплатни езикови курсове за членовете на семейството, които не говорят български. Финансовата подкрепа също е част от платформата EURES, която бе създадена в рамките на проекта “Национална EURES мрежа“. 

В инициативата с финансовите стимули обаче има непохватен популистки елемент. Говори се за връщането на “успелите българи“. Явно под “успял” се разбира всеки висшист, който – за разлика от “лузърите” – не е останал в България. И все пак: тази странна реторика не означава, че въпросните идеи трябва изначално да бъдат отхвърлени. Но достатъчно примамливи ли са 1200 лева месечно на фона на добрите условия, които предлагат други по-развити страни?

312 евро в България, 1557 евро в Германия

В момента минималната работна заплата в България остава най-ниската в ЕС – 610 лв. (312 евро). А свободните работни места са малко над 11 000. (Впрочем, в Австрия, Дания, Италия, Кипър, Финландия и Швеция няма минимална работна заплата.)

В Германия, където живеят най-много български емигранти (416 000 души), минималната работна заплата е 1557 евро (юли 2019). Следващите най-популярни “дестинации” за българите са Турция и САЩ. И в двете страни живеят по около 350 000 българи. От 1 януари тази година минималното месечно възнаграждение в Турция е 449 евро (2943 турски лири) – т.е. то е по-високо от това в членката на ЕС България.

В САЩ установената от федералното правителство минимална почасова ставка е 7.25 долара (юли 2019). Много щати обаче са въвели своя граница за минимално почасово заплащане, която е по-висока. Така средно минималната почасова ставка в САЩ възлиза на 11.80 долара (май 2019), а това се равнява на 10.70 евро. Месечната минимална работна заплата, по данните за 2019, е 1257 долара (1097 евро).

В Гърция, която е четвърта по ред страна с най-висок брой български емигранти (около 300 000), минималната работна заплата е 758 евро, а в петата – Испания, в която българите са приблизително 250 000, минималното месечно възнаграждение е 1108 евро. Във Великобритания има около 200 000 българи. Там минималната работна заплата възлиза на 1525 евро месечно.

Разбира се, минималното възнаграждение не е добър ориентир за покупателната способност. Ако обаче сравняваме БВП на глава от населението по паритета на покупателната способност, ще видим, че България може да се похвали с едва 51% от средното за ЕС. Така тя остава най-бедната в Общността.

Имайки предвид ниското равнище на доходите в България, новите инициативи на кабинета надали ще променят актуалната тенденция – броят на тези, които напускат, да е по-голям от тези, които се връщат. По данни на НСИ, през 2018 година в България са се върнали малко над 16 000 българи. Заминали са 31 000. Много по-вероятният сценарий е броят на българските емигранти, които според някои оценки са около 2 милиона, да продължи да расте. Според усреднената демографска прогноза на ООН, към 2100 година в България ще живеят по-малко от 4 милиона души. В това развитие важна роля играят също така отрицателният естествен прираст и високата смъртност.

Не всичко е пари

Някои може и да възразят, че “не всичко е пари“. Все пак “родината си е родина“. Само че нерядко родината-майка всъщност се оказва мащеха. Какво значение има дипломата, включително тази от престижен университет в чужбина, когато “домодерни практики” – като личните познанства, продължават да имат определящо значение при професионалната реализация? Изключение от “златното правило на шуробаджанащината” са редица чужди компании, които имат офиси в България – но тук държавата няма никакъв принос. Впрочем, именно корупционните практики прогонват немалко чужди инвеститори. И това може би скоро няма да се промени. Според последните данни на “Трансперънси Интернешънъл” за 2019, България остава най-корумпираната страна в ЕС, а медийната свобода е ограничена. Последното означава, че възможностите на гражданите да въздействат информирано и ефективно върху процесите на взимане на решения са ограничени. Ако сложим на везните западащото качество на образованието (от огромно значение за тези, които искат децата им да растат в България), все по-лошото състояние на здравеопазването и проблемите с околната среда, като че ли изборът “да остана в чужбина или да се завърна” изглежда предрешен.

Преди да се лансират недомислици като финансовите стимули за завръщането на “успели българи“, държавата би трябвало да се постарае повече, за да задържи онези българи, които са решили да останат.

За “бонусите” до 1200 лева ще може да се кандидатства от 1 април 2020. Дали инициативата и нейното изпълнение няма да се окажат лоша първоаприлска шега?

*според заместник-министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова, която откри Международната трудова борса на 17.09.2019 в София

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.