С гумена лодка срещу пленената държава България

Кристиан Таков В годишнината от деня, в който почина Кристиан Таков - събуждането е на Росенец.

С гумена лодка срещу пленената държава България

Българската държава е взета на абордаж, но това не е новина. Една гумена лодка размъти застоялите води и може да събори подпорната стена на властта. Ако гражданите престанат да мижат.

Това, което виждате на брега на парк “Росенец” край Бургас не е сарай, недостъпен за гражданите и със заграбен плаж към него. Това всъщност е подпорна стена. Подпорната стена на властта в България, която се упражнява от върхушката на ГЕРБ и ДПС. И понеже Бойко Борисовата част от тази върхушка в момента е твърде слаба (поради скандали за недвижимост в Барселона и разкритията на „Али Баба” и Антикорупционния фонд), ДПС с почетните си и не толкова почетни лидери е взело нещата в свои ръце. Защото инструментите на съдебната власт и особено “Инструментът на Господа” незнайно как действат все в синхрон с желанията на върховете на ДПС.

Едно от най-пресните желания, които излъчва черноморският сарай, явно цели да бъде всячески отрязан достъпът на граждани до морския бряг. В подкрепа на това желание общинският съвет в Бургас в спешен порядък се е лишил от общински път, за да го прехвърли на притежателите на сарая. ГЕРБ, представян в случая от заместник председателя си Димитър Николов (иначе успешен кмет на Бургас), обслужва бързо и безкритично това желание.

Христо Иванов дебаркира край резиденцията на Ахмед Доган

Според кмета на Бургас Димитър Николов, в чиято юрисдикция попада имотът, ивицата до хотелския комплекс, известен като лятната резиденция или сарай на почетния председател на ДПС Ахмед Доган не е плаж и достъпът до нея няма как да бъде свободен. Христо Иванов обаче смята, че това не е така и се закани да заведе дело.В отговор на многобройни запитвания до Националната служба за охрана във връзка с инцидент с граждани на крайбрежната ивица в близост до парк "Росенец" край Бургас, НСО заявява, че отказва да бъде въвличана в политически акции, независимо от техните подбуди. Напомняме, че охраняемите обекти, изброени в Параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за НСО, са публично достояние.В края на миналата година лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ обясни, че Ахмед Доган е охраняван от НСО, като службата плаща само заплатите на охранителите, а колите се осигуряват от движението.

Slået op af град София i Tirsdag den 7. juli 2020

Превзетата държава в България и 9-те нарушения на властта

Демократична България и Христо Иванов винаги са говорили, че българската държава е “пленена” от една политико-икономическа група. Но като че ли публиката свикна с тази метафора и престана да я забелязва.  Всички знаят, че нещата са такива, но предпочитат да не мислят за тях. В крайна сметка може би властта винаги се е упражнявала по този начин. Важното е нас, обикновените граждани, това да не ни засяга. Да не го виждаме.

Акцията на Демократична България с гумената лодка имаше ефект на провокирано проглеждане обаче. За да не видиш, че държавните институции са пленени след тази акция, трябва или да си недобросъвестен, или много здраво да мижиш. Както хората бързо се убедиха, че “подпорната стена” в Алепу е всъщност хотел, така и в “подпорната стена на властта” в Росенец всички видяха свитък от поне девет преплетени законови и етични нарушения на управлението:

1.  НСО се ползва като лична гвардия и охрана на хора и техните имоти, плюс широк периметър около тях. Причините за такъв щедър държавен подарък остават неясни и скрити зад спорни интерпретации за защита на “националната сигурност”.

2.  Изключителна публична собственост – плаж, бряг, пристанище, път – лесно може да мине в частни ръце със законови и не дотам законови манипулации.

3.  Гражданите брутално могат да бъдат гонени от зони, където достъпът им е уж конституционно гарантиран.

4.  БНТ и Нова ТВ (в която според Васил Божков са влезли милиони от неговите пари по инструкция на управляващите) почти не отразиха гигантския скандал.

5.  Председателят на комисията, контролираща службите в НС, на практика каза, че няма да започне самостоятелна проверка на ролята на НСО в случая и прехвърли отговорността на президента. Което е странно, след като това кой и защо трябва да бъде охраняван от НСО се решава в крайна сметка от Министерски съвет и премиера, чрез подчинените му органи на МВР и ДАНС. Накратко, парламентът абдикира от контрола върху изпълнителната власт по този случай.

6.  Главният прокурор, който е много приказлив и активен по отношение на президента и опозицията, в случая се зае още по-усилено с битовата престъпност в далечни от “Росенец” краища на страната.

7.  Борисов изпадна в глуха отбрана и остави нещата в ръцете на артикулирани говорители като правосъдния си министър Данаил Кирилов. Получи се, меко казано, още по-голяма конфузия.

8.  Президентът Радев – и това му прави чест – каза, че пазвантите в сараите са хора на НСО. И поиска повече законови правомощия в управлението на службата. Все пак и досега Радев е имал достатъчно възможности да повдигне публично въпроса с охраната на Доган&сие, както и с екстратериториалния статут на сараите обаче.

9.  Ролята на т.нар. “патриоти” – роля на смокиново листо на коалицията ГЕРБ-ДПС – лъсна отново със страшна сила. Дори поруганото българско знаме не можа да накара “патриотите” да нарушат рахата на сараите.

Мая Манолова – Оставка и пред Министерски съвет

Мая Манолова:#Оставка и пред Министерски съвет

Slået op af град София i Fredag den 10. juli 2020

Против модела ГЕРБ-ДПС и против Евразия. За Европа.

Демократична България с тази своя акция се сдоби с ясно изразено политическо лице. Досега тази формация страдаше от наложилото се – заслужено или не – обществено впечатление, че в ДБ знаят проблемите на страната по принцип, но от това не следва ефективно политическо действие. Техният периметър на действие, също така, беше силно ограничен до София. Ако ДБ продължи в духа на акцията “Росенец”, тези впечатления ще се разсеят. Макар и извънпарламентарна опозиция, ДБ показа, че с малък ресурс могат не само да “хванат” общественото внимание по национално-значими въпроси, но и да накарат всички институции – от президента до премиера и НС – да се задействат или да демонстрират гузно съучастие.

Безспорно акцията на ДБ има голям и позитивен обществен отзвук, който ще им даде възможност по-успешно да заявят своя политически дневен ред. Идват парламентарни избори, които може и да са предсрочни. Следващият парламент ще е шарен и трудно предвидим. Важно е отсега всяка партия да  заяви, зад какви приоритети ще стои в него по две оси: а) европейско или евразийско развитие; б ) запазване на модела ГЕРБ-ДПС на захванатата държава или неговото разграждане. ДБ има ясен профил и по двете теми, което ще й даде добър шанс в предизборното позициониране и привличането на избиратели. 

Червената граница е достигната, ако не и премината

Но изборите са едно, а непримиримостта към захванатата, пленена държава е нещо друго. Скандалите от последните седмици показват, че управлението на страната е достигнало и отчасти преминало определени, червени граници. Отвъд тези граници демокрацията и правовата държава стават фалшива илюзия, в която малцина вярват. Затова е важно “проглеждането” по случая “Росенец” да не се изроди в обществено отчаяние. Вярно е, че една гумена лодка пролет не прави. Необходима е много по-мащабна операция – от рода на десанта в Нормандия – за отвоюването на българската държавност. За тази операция думата имат гражданите и те не бива да позволяват за пореден път да бъдат приспани. 

Битката с недосегаемите започна. Изходът зависи от всеки един от нас!
Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.