Русия не подкрепя реформата в ОЗХО

Новичок Новичок

Русия не подкрепя реформата в ОЗХО

Кой се опита да убие Скрипал – ето какво разбрахме дотук. Четирима отровени, един ослепял и един смъртен случай – това е тъжната равносметка от опита за покушение срещу двойния руски агент Сергей Скрипал, извършен преди 1 година. Кой се опита да го убие? Какво разбрахме дотук?

Една сутрин в средата на февруари катедралата в Солзбъри осъмна с руския флаг върху нея – под прикритието на нощта някой очевидно се е покатерил върху по строителното скеле, за да спусне от средновековния символ на града бяло-синьо-червеното знаме. “Що за глупава шега, която събужда спомените за неприятните събития от миналата година“, коментира консервативният депутат Джон Глен.

От гледна точка на британското правителство участието на Русия в тези “неприятни събития” е много по-сериозното провинение в случая, отколкото окичването с руското знаме на катедралата в южния английски град. Още повече, че случаят от преди 1 година продължава да нажежава страстите и далеч все още нищо не е докрай изяснено. 

Двама души в безсъзнание и една следа

На 4 март 2018 година на една пейка в парк са открити двама души в безсъзнание. Бързо става ясно, че това са руският двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. Също толкова бързо беше установено, че двамата са отровени с нервнопаралитичното вещество “Новичок“. Така следата се насочи към Русия – в родината си Скрипал беше изпаднал в немилост пред тайните служби. На 12 март британската министър-председателка Тереза Мей обяви в Долната камара на парламента, че “най-вероятно” зад покушението стои Русия.

Четири месеца по-късно мъж и жена откриват в Солзбъри бутилка, с която очевидно отровата е била пренесена. Двамата влизат в контакт остатъците от отровното вещество – по-късно жената умира, а мъжът ослепява. 

Докато Сергей и Юлия Скрипал се борят за живота си, ескалират политическите реакции. Два дни след покушението бившият външен министър Борис Джонсън заяви, че не иска да сочи никого с пръст. Въпреки това той нарече Русия “злокачествена и разрушителна сила“. Бяха отзовани посланици, последваха ултиматуми, изгонени бяха и немалко дипломати от двете страни.

Редица западни държави предприеха подобни стъпки и застанаха на страната на Великобритания. През септември Лондон втвърди тона: държавният секретар по въпросите на сигурността Бен Уолъс заяви, че отговорността в крайна сметка носи лично руският президент Путин, чието правителство “контролира, направлява и финансира военното разузнаване“.

В търсене на престъпниците

Първата вълна от политическите реакции беше попреминала, когато настъпи ново раздвижване по случая: в началото на септември британското правосъдие повдигна обвинение срещу двама мъже, които бяха обявени за международно издирване. Великобритания разпространи записи от наблюдателни камери и назова имената, с които заподозрените са влезли в страната. Президентът Путин тогава предложи двамата набедени руснаци, които за властите били най-обикновени частни лица, да дадат лично обяснение. Което те и направиха: в обширно интервю за руската държавна телевизия те обявиха, че били пътували като туристи до Солзбъри. Дори и най-верните на Кремъл руснаци обаче не повярваха на тяхната версия.

Един месец след повдигането на обвинение разследващият портал Bellingcat публикува истинските имена на двамата, които се оказаха офицери от ГРУ – Александър Мишкин и Анатолий Чепига. Русия отхвърли всички обвинения.

Нови санкции и ново разследване

През есента САЩ въведоха нови санкции срещу Русия – основно заради руската намеса в предизборната кампания за президентските избори в САЩ през 2016 година, но също така и заради случая Скрипал. На срещата на Г-20 в Аржентина руският президент Путин осъди “злонамерените” санкции и категорично отхвърли всякаква отговорност на Русия. През януари ЕС наложи санкции на водещи сътрудници на руското военно разузнаване, вкл. на двамата предполагаеми атентатори.

Едва в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността се проведоха официални дипломатически разговори между Великобритания и Русия. Малко по-късно разследващият портал Bellingcat съобщи за предполагаем трети съучастник – човек на име Денис Сергеев, който се свързва и с отравянето на български бизнесмен в София. Русия отново отхвърли всички обвинения.

Русия не подкрепя реформата в ОЗХО

И една години след покушението срещу Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия случаят не е приключен. Нападението обаче доведе до затягане на контрола върху химическите оръжия: инспекторите от Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) получиха значително по-големи правомощия от досегашните им само да констатират дали някой е използвал химическо оръжие или не. Сега те имат право да разследват и всички улики, които могат да ги отведат до извършителите. 

Под въпрос е обаче дали реформата в ОЗХО е била в състояние да предотврати отравянето на Скрипал, ако тя беше извършена по-рано. Защото Русия отказа да подкрепи разширяването на правомощията на Организацията за забрана на химическите оръжия.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.