Референдума за независимост

Референдума за независимост Референдума за независимост

Испанско-каталунска епидемия на безумието. Референдума за независимост.

Като наперени младоци от нелегални автогонки – така се държат управляващите в Мадрид и Барселона. Лошото е, че още преди референдума за независимост бяха изгорени почти всички мостове помежду им.

Всички мерки, което испанският премиер Мариано Рахой взе през последните дни, за да предотврати референдума за независимост на Каталуня, навярно са предизвикали единствено скрита радост в регионалното правителство на каталунския министър-председател Карлес Пучдемон. В Каталуня бяха разположени допълнителни подразделения на паравоенната „Гуардия Сивил“, щурмувани бяха помещения, набелязани като избирателни секции, арестувани бяха кметове: централното правителство в Мадрид сякаш прави всичко възможно, за да раздухва омразата на каталунците към голямата им родина.

Cataluña referendum

Така Рахой заприлича на онези популисти, които наливат масло в огъня, а после се оплакват, че всичко гори. Защото сепаратистите в Каталуня получават все по-голяма подкрепа, а за това не на последно място е виновна и консервативната Народна партия на Рахой.

Нека да си припомним: през 2006 година испанският и каталунският парламенти одобриха една доста широка автономия на Каталуня, която по-късно беше потвърдена и с референдума в тази провинция. Според новия си статут,  каталунците вече станаха „нация“. На първо време изглеждаше, че този статут ще затвори дълбокия разлом между Мадрид и Барселона, възникнал още по време на Гражданската война и задълбочен по-късно при диктатурата на Франко.

Но Народната партия на Рахой подаде пред Конституционния съд жалба срещу новия статут. През 2010 година съдът реши, че няколко ключови разпоредби в статута нямат законова сила. И вместо по-нататъшна регионализация, това решение доведе до нова централизация и изтегляне на компетенции към Мадрид. Последствията са видими с просто око: преди решението на Конституционния съд само 14 от общо 135-те депутати в каталунския регионален парламент бяха за отделяне от Испания, а днес броят им е 72 – абсолютно мнозинство.

Spanish raids over Catalan referendum World

Еуфория, а после – махмурлук

При това и самите каталунци добре разбират с каква рискована игра са се захванали. Защото е ясно като бял ден, че отношенията на една независима Каталуня с останалата част от Испания и с ЕС ще станат много по-сложни. При това не става дума само за такива любопитни обстоятелства като фактът, че след отделянето на Каталуня футболният отбор на „Барселона” вече няма да участва нито в Първа испанска, нито в европейската Шампионска лига, а ще трябва да рита срещу противници от Сабадел или Херона (на каталунски: Жирона).

Става дума за нещо много по-важно: един регион, който е голям колкото Белгия, тепърва ще трябва да изгражда своя държавна структура. И още: Каталуня автоматично ще излезе от ЕС и по неволя ще се окаже в много неизгодни търговски отношения както с Испания, така и с останалата част от Евросъюза. А еуфорията от извоюваната собствена държавност много бързо може да се превърне в махмурлук.
Правителството в Мадрид се гневи – и това е разбираемо, понеже Каталуня произвежда една пета от испанския БВП. Отцепването на тази провинция ще хвърли Испания в още по-дълбока икономическа депресия. Разбираеми са и тревогите на ЕС, защото нищо чудно след каталунския прецедент да се надигнат подобни движения в Страната на баските, в Северна Ирландия, в Южен Тирол, в Шотландия или Фландрия.
Резултатът от днешния референдум – какъвто и да бъде той – няма да има обвързваща сила, нито юридически, нито политически. До момента испанското и каталунското ръководство се държат като онези наперени младоци от нелегалните автогонки, които надуват тунингованите си автомобили един срещу друг. За да се избегне катастрофата обаче, след референдума те трябва да преговарят: за справедливо разпределяне на финансовото бреме, за автономните права, за превръщането на Испания от централизирана във федерална държава. Само дето не е ясно дали тъкмо Пучдемон и Рахой са способни на това.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.