Разделяй и владей!

Разделяй и владей! Разделяй и владей!

Разделяй и владей!

Писмото на едно 12-годишно момиче до Путин създаде скандал. 12-годишно момиче написа писмо на Путин със скромна молба за помощ. Путин не ѝ отговори, но реакциите в цяла Русия надминаха всички очаквания. Какво показа тази поучителна история?

Да се търси пряк диалог с Путин е традиционен метод, който активно се използва и от самата власт – та нали всяка година руският президент участва в така наречената пряка линия с народа. Това е своего рода лотария, в която печелившият невинаги получава решението на своя проблем, но все пак му се дава възможност да го съобщи.

В тази игра президентът с видимо удоволствие играе ролята на общоруски Дядо Коледа, който е в състояние да компенсира безсилието и некомпетентността на местните власти. Това неизбежно амбицира и други да се обръщат лично към президента на Русия, но тази лотария не се разиграва прекалено често и с големи награди, защото иначе би изгубила смисъла си. Пък и ако Дядо Коледа идва повече от веднъж в годината, той няма да е толкова очакван.

Хора, които са изцяло зависими от властта, са идеалните избиратели: кого другиго да подкрепят, ако не онзи, който е единствената им надежда. Семейството на Тася Перчикова направи опит да се избави от тази своя зависимост: 12-годишното момиче не поиска от Путин да контролира изпълнението на неговите собствени укази, така че майка ѝ – санитарка, работеща на две различни места, да успее да изхранва семейството си. Вероятно тя е изгубила всяка надежда, че това е възможно.

Пари няма

Молбата на момичето беше от друго естество: за трактор и мотокултиватор, т.е. за средства за производство, без които на село човек не може да оцелее. Това е класически пример от политикономията: да не молиш за риба, а за въдица, с която да си я ловиш сам. Хората просто искат да се трудят, за да се прехранват сами. Оказва се обаче, че за съвременната руската държава подобно желание е прекалено дръзко.

Не е изненада това, че искането на Перчикови няма да бъде изпълнено: ако дадат на всекиго по един трактор, властите могат да се окажат излишни – поне за онези, които няма да изпият парите за трактора. В Русия лесно се намират пари за много неща – например за Крим, който бе анексиран пред пет години, за мегапроекти и международни спортни събития, за държавните медии и за пропаганда в чужбина, за автономен интернет, за безвъзмездни помощи за патриотични организации, за спасяването на закъсали предприятия и банки, за помощи за съмнитeлни режими в различни страни по света, за президентската лимузина „Aurus” и за още много други неща.

Но за запазването на предишната възраст за пенсиониране, за вдигане на заплатите, или за някой малък трактор – пари, естествено, няма. Централната власт прехвърля тази отговорност на местните управи, които пък възприемат всеки, който поиска нещо от тях, като смутител на спокойствието им, едва ли не – като екстремист.    

Разделяй и владей!

Пред властите винаги стои проблемът как точно да реагират в такава ситуация. И, ако съдим по поведението на държавната телевизия, те решиха да играят с „възмущението на съселяните“ – не толкова, за да накажат онези, които се опитват да надигнат глава над останалите, колкото за да няма и други подражатели, които пряко да се обръщат към Путин, прескачайки по-ниските инстанции. А и за да се създаде впечатлението, че народът поддържа властта в сегашната трудна международна обстановка, справяйки се сам с някакви си отцепници.

И докато властите си правеха пиар без истинско намерение да оказват помощ, подкрепа на семейство Перчикови оказаха обикновените хора. И откликнаха на молбата на момичето, защото им бе напълно ясно, че в нея няма нищо вражеско, както твърдяха руските медии. След като историята беше публикувана на сайта на “Радио Свобода”, загрижени хора започнаха да изпращат пари на майката и детето от Томсино. А местният фермер Анвар Зуфаров, който неведнъж е търсил диалог с властите, в това число и лично с Путин, обеща на Перчикови да им помогне да си намерят друго жилище, тъй като атмосферата след скандала станала нетърпима за тях.

Какво сочи тази история? Дори и да сме си заслужили хората, които ни управляват, ясно е, че за самите нас все още има надежда.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.