Протестирам срещу този протест в София!

Протестирам срещу този протест в София Протестирам срещу този протест в София!

Протестирам срещу този протест в София!

Това ли са “българите в чужбина”?

Защо твърдят, че протестите в София били на българите в чужбина?

И имат ли изобщо българите в чужбина право да се бъркат в българската политика?

Протестите в София и малкото, отчасти комични, картинки от бледи опити за протест пред български посолства в чужбина, се вписват в една еклектична и дифузна матрица, която не ни е непозната: потурено-цървулена, с байраци и хоругви, с щипка Русия и щипка фашизъм, колкото за цвят. Но това засега оставяме настрана.

Протестирам срещу този протест!

Възмущава ме друго: претенцията, че това са протести на „българите в чужбина“. Познавам сигурно хиляди „българи в чужбина” и не съм чул нито един от тях да се е включил в инициативата на българския ресторантьор от Лондон.

Напротив: социалните мрежи са пълни с недоумение и с подигравки по повод нефокусираните демонстрации и издигнатите искания, които са не само крайно хетерогенни, но и политически смехотворни. Така че, от името на „българите в чужбина” протестирам срещу тези протести, обявени уж в тяхно име.

Редно ли е, щом не живеят в България?

И още нещо. Имат ли право „българите в чужбина” изобщо да се бъркат в българската политика? Знам, че този въпрос ще разгневи мнозина, известни са ми и техните аргументи. Но независимо от това смятам, че човек трябва да има пълни политически права единствено в държавата, където си плаща данъците. Да, може да критикува положението в родната си държава, но не е редно да поставя политически искания – нищо, че паспортът формално му го позволява.

Ако си „българин в чужбина“, който си плаща данъците именно в „чужбина“, тогава трябва да следиш как се харчат тези данъци в съответната страна и да влияеш с гласа си върху политическите решения. Друг е въпросът, че държавите в ЕС още не са дозрели за решението да дадат избирателни права на всички данъкоплатци, а не само на гражданите си. 

Защо твърдят, че протестите в София били на българите в чужбина? И имат ли изобщо българите в чужбина право да се бъркат в българската политика? Коментар от Александър Андреев:
Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.