“Простакът победи”: кой и защо преби Слави Ангелов?

Слави Ангелов Слави Ангелов

“Простакът победи”: кой и защо преби Слави Ангелов?

Тази новина успя да си пробие път в потока от тревожни вести за коронавируса: бруталното насилие срещу Слави Ангелов. Главният редактор на “168 часа” е журналистът, написал думите: “Простакът победи и ни върна в 90-те“.

Една новина успя да пробие в пандемичния дневен ред на медиите: журналистът Слави Ангелов бе бит с метални тръби на централен булевард в София. И сега всички журналисти би трябвало да се почувстват бити. Защото посланието е ясно: внимавай какво говориш и пишеш, понеже не струва много ти да си следващият. Цената на „услугата” била паднала до 500 лева…

“Простакът победи”

Това е най-драстичната форма на медийна цензура – физическата. Към нея се преминава, когато другите форми – корпоративният натиск и икономическата принуда – не дават резултат. А че в случая става дума именно за цензура, а не за битови мотиви или някаква нещастна случайност, личи по това, че всички версии на полицията водят до побой заради публикации.

Така погледнато, Слави Ангелов има за какво да бъде бит. Той е дългогодишен криминален журналист, чиито разследвания се отличават с гражданска непреклонност и фактологична прецизност. И които не оставят място за замазване на вини и половинчати ходове. Поредицата му от публикации (родила документална книга) за „Наглите” имаше специална роля за разобличаването им и за идентифицирането на грешките в правораздаването, които дълго са им помагали да се измъкват. Други негови разследвания успяват да вкарат побойник в затвора, да изправят сводник пред съда и т.н. Но те принадлежат по-скоро на професионалното му минало. Сега той трупа популярност с коментарите си, някои от които достигат до половин милион читатели в интернет. Вярно, че не престава да се занимава с горещи теми като отношенията между Васил Божков и съдружниците му или делото за унищожената дюна на „Смокиня”, но го прави не толкова от разследваща, колкото от аналитична гледна точка. Стреми се през отделния казус да покаже негативни процеси в обществото, както личи още от заглавието на коментара му за дюната: „Простакът победи и ни върна в 90-те: дюната я няма, той невинен”.

Дюната, която никога вече няма да видим заради гледката на един простак

"Каквото и да се случи, важното е да не губим посоката. Да знаем къде е светлината. Може и да ни ударят. Може и да ни съборят. Може да се учим наново да ходим. Правил съм го вече няколко пъти. Боли и е трудно, но е велико, защото е ново начало. Повярвайте, това никой, никога не може да ни отнеме!"Тази събота завинаги изчезна една от дюните на къмпинг "Смокиня", която природата е създавала в продължение на десетки хиляди години.Събаря я собственик на терен от 680 квадратни метра, за да си отвори гледка към морето. Купил е земята от реститути през 2018 г., когато сложил там каравана и химическа тоалетна. Този уикенд той решава да осъществи голямата си мечта и с багер разрива не само своя терен, а общо 2 декера, включително и защитена територия, част от които е и дюната.Видеото показва дюната преди срещата с уникалния простак. Тя се намираше в триъгълника между заведението "Рафаело", спасителния пост и дървената пътека към плажа.Видео и монтаж – Слави АнгеловГодина след скандала с разораната дюна в къмпинг "Смокиня", простакът, който плати на багерист да я заравни със земята, поведе с 1 на 0 срещу хората и държавата, след като съдът в Бургас прекрати делото срещу него и го върна в прокуратурата. След намесата на две вещи лица се оказа, че дюните не са бели, както бе съобщено първоначално, а "зараждащи се сиви", че не са унищожени, а само "увредени", че не са в имота на простака с караваната, а само граничат с територията му. А още в началото РИОСВ – Бургас, излезе със становище, че дюната (декар и и половина) е напълно и безвъзвратно унищожена, и че мястото е картографирано като дюна в специализирания регистър. Багеристът пък призна, че простакът му платил 1000 лева, за да я изравни със земята, защото пречела на гледката му… В една нормална държава всичко това е достатъчно простатък да влезе в затвора, да плати голяма глоба и да остане без каравана. В България обаче – не – дюната я няма, караваната си е на мястото, а простакът е на свобода, вместо в затвора – ние не живеем в 2020 година, ние продължаваме да живеем в 1992-а….#разоранадюна #прекратеноделосрещупростакаскараваната

Slået op af град София i Onsdag den 18. marts 2020

Голямата опасност

Ако има нещо по-лошо от това Ангелов да е бит заради разследващата си журналистика, то е да не е бит заради нея, а за коментарите и анализите си. Защото ще значи, че нападението срещу главния редактор на „168 часа” не е отмъщение на засегнати лица, а опит да се блокира критическата функция на журналистиката. Да се принудят мислещите журналисти да спрат да мислят. Ще значи също така, че ограничаването на някои права заради коронавируса се използва с цел да се посегне с мародерски средства и на други – на правото на мнение и на информация, на свободата на словото. Така стигаме до голямата опасност: когато излезем от сегашната криза, да се окажем далеч по-малко свободни, отколкото бяхме преди нея.

Дали е така – или това е прекалено сложен сценарий за простака от 90-те и от следващите десетилетия? Ще научим отговора на този въпрос, ако институциите намерят извършителите с „профил на ултраси” и поръчителите с невидим засега профил. А ако не го направят, Слави Ангелов ще оздравее и някой ден ще свърши тяхната работа, като сам проведе журналистическо разследване на престъплението срещу самия себе си.

Как ЕС реагира на COVID-19

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.