Проблемът е в модела, който господства в България

Проблемът е в модела, който господства в България Проблемът е в модела, който господства в България

Проблемът е в модела, който господства в България

България ще си има държавен ВиК холдинг. Но както е замислен, човек може да се усъмни, че държавата спешно запретва ръкави, за да направи нова “тръба“, по която парите на данъкоплатците още по-лесно да изтичат нанякъде.

Правителствената идея за създаването на държавен ВиК холдинг определено е проблематична. Защото чрез това решение едва ли ще се избегнат кризи като сегашната в Перник. Точно обратното дори: създават се предпоставки за нови злоупотреби.

Според прокуратурата, основен виновник за тежката ситуация в Перник е бившият министър на околната среда Нено Димов, който е обвинен в умишлена безстопанственост. Все още остава висящ въпросът за отговорността на Министерството на регионалното развитие (МРРБ) и конкретно на министър Петя Аврамова.

Решението

И ето как реагира държавата на кризата, породена от това, че не си е свършила работата: раздава голямо парче от пая на самата себе си. ВиК холдингът, който ще бъде изцяло държавна собственост, ще има капитал от 1 милиард лева. Средствата ще бъдат предоставени от централния бюджет за 2020 година по бюджета на МРРБ. Да, същото министерство, чиято шефка бе пощадена, защото е от квотата на ГЕРБ.

Но шегите на нашия хитроумен Левиатан не спират дотук. Холдингът ще има двустепенна система за управление: надзорен съвет и управителен съвет. Петимата членове на надзорния съвет ще бъдат избирани от… министъра на регионалното развитие, а тримата членове на управителния съвет ще бъдат селектирани от – не се ли досетихте – надзорния съвет. Или както бе казано в прав текст: правата на държавата ще се упражняват от министъра на регионалното развитие.

С други думи, на ръководството на МРРБ, за което има съмнения, че също носи вина за случилото се в Перник, се дават още по-големи прерогативи. Някой би могъл да си помисли, че правителството спешно запретва ръкави, за да направи нова „тръба”, през която парите на данъкоплатците да изтичат още по-стремглаво в пясъка (а вероятно и в нечии джобове).

Не са само водите

Проблемите в околната среда не се различават много от тези в други нашенски сфери. Здравеопазването например. Отивате на лекар, плащате си кротичко – и над, и под масата. Както вече сте дресирани от системата. И смирено очаквате съдбата си. Болницата е частна, лекарствата се оказват седем пъти по-скъпи от тези в държавните, а резултатът не ви очарова: здравето ви не само не се подобрява, а дори се влошава. Трябвало е в държавна болница да отидете, но нали не искахте – заради печалния „челен опит” на ваши близки и познати. Отивате да се оплачете, но на кого? Шефът на частната болница се оказва бенефициер от схемата за продажба на „златни” лекарства. А министърът на здравеопазването, плюс депутатите, които чрез законодателни промени са позволили въпросните „врътки”, са умишлени или неволни съучастници в механизма за източване на Здравната каса. Нали не очаквате държавата да закачи самата себе си на позорния стълб?

Тук някой сигурно ще каже нещо за прокуратурата. Нещо в духа на: „Оставете г-н Гешев да работи!”. Но точно тази прокуратура, а и нашенската Темида като цяло, изобщо няма какво да ги чакаме. Докато стоим с ръце в джобовете, язовирите ще пресъхнат. Някой далавераджия в сферата на здравеопазването ще се облажи, докато огромната част от лекарите и медицинските сестри мизерстват. Ще дишаме все по-мръсен въздух. Ще се задушаваме в планини от боклук. Ще бетонират и небето. А ние чакаме. Наредили сме се на опашка за автограф от Годо.

Вълкът си пада по кротките овчици

Дали това гибелно търпение не ни е вродено? „Вълкът си пада по кротките овчици”, пише Солженицин в своя „Архипелаг Гулаг”. И наистина: тихото мърморене и овчедушното търпение, с което най-често посрещаме безобразията на Левиатана, е сред най-пагубните наследства от епохата на комунизма.

През последните десет години виждаме модел, в който калинките никога не остават гладни. И в крайна сметка не е толкова важно дали един или друг министър ще стане клиент на прокуратурата. Не е толкова важно и кой точно ще го смени. Защото проблемът не е в конкретните личности, а в модела, който господства в най-корумпираната държава в ЕС. Докато няма кой да го спре, Левиатанът винаги ще намери начин да задоволи апетита си и да уголеми още повече закръгленото си туловище.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.