Притча за блудния син България

блудния син блудния син

Притчата за блудния син (Лука 15:11-32), ни разкрива как човек свободно определя своя път и как, след съзнателна преценка между доброто и злото, избира доброто. Ще се опитам да я пресъздам по един съвременен начин, за да стигне по – лесно до вашите сърца.

Не много отдавна в нашата страна живял един юноша. Когато навършил 18 години напуснал България и тръгнал по света да си търси щастието. Минавайки през Турция,попитал, един мюсюлманин: „Ефендилер (господине), тръгнал съм по света да си търся щастието. Не знаете ли къде бих могъл да го намеря?” Мюсюлманинът отговорил: „ Да, разбира се, че знам. Щастието е тук, в нашата джамия. Ела, приеми вярата ни и ще го намериш.

Младежът се съгласил. Влязъл в джамията, обрязали го и станал мюсюлманин. Намерили му четири жени и го оженили. Започнал да спазва всичките предписания на исляма; правел по пет пъти на ден намаз (молитва с поклон), четял Корана, давал зекят (милостиня), постил всяка година по един месец през Рамазана… Но след залез слънце преяждал и се отдавал на любов с четирите си жени, и така губел всичко, което натрупвал с пост и молитва през деня. Това продължило пет години. Веднъж, когато се разхождал из Каплъ чарши, го заговорил един търговец евреин, който го поканил в магазина си. Младежът  споделил с него това, което го измъчвало. Казал му, че бил много нещастен и затова дошъл тук да търси щастието, станал мюсюлманин, но така и не го открил. Евреинът му дал съвет да се обърне към иудаизма. Младежът зарязал всичко и още с първия кораб заминал за Израел и приел иудаизма — четял всеки ден Тората (Моисеевото петокнижие). Талмуда, (книга с религиозно-юридически правила за житейска мъдрост). Ядял само храна на която имало печат кашер (позволена храна), а от останалата не вкусвал, защото била треф (мръсна). Спазвал празниците Пасха (иудейския Великден), шебуот (петдесетница), рош хашаша (Нова година), йон нипур (опрощение), сукат (седемдневен есенен празник, по време на който се живее в специална колиба), пурим (празник в чест на избавлението на израилтяните от вавилонския плен). Изпълнявал и останалите ритуали. До такава степен се задълбочил в иудейската вяра, че евреите го направили първокласен масон. Материалните облаги вече не били проблем за него. Пак се оженил, но въпреки иудейската му образованост, всички го гледали с пренебрежение, като гой (неевреин). Отчаянието отново го обзело,решил да напусне Израел и да продължи да търси щастието, като се отправи на Изток.

Пристигнал в страната на масонската мечта — Индия. Там се сблъскал с такъв хаос от народи и религии, срещнал такова обезличаване, че дори никой не знаел от кой род е и коя религия изповядва. Тамошните хора имали около четири хиляди богове. Човекът решил да изучи свещените книги на индусите и да се запознае с религиите им, та дано да открие щастието. Започнал най-напред с основните им книги — Ведите, Махабхарата, Бхагавад Гита, Упанишадите и шестте й философски системи — Веданта, Миманса, Санкхя, Йога, Ниая и Вайшешика. Изчел и много разяснителна и тълкувателна литература, като успоредно с това практикувал — спазвал празниците и обредите, къпел се в „свещените” реки, почитал обожествените растения, животни, предмети, природни стихии и измислени от човеците богове. Щастието, обаче, не намерил. Хиндуистите му казали, че такава му е кармата (съдбата) в този живот и че след като се прероди може и да намери щастието.

Пак се отчаял човекът, защото загубил още пет години от живота си и решил да се самоубие, като се хвърли във водите на река Ганг. Отишъл на брега й и видял един човек с обръсната глава да медитира облечен в оранжева тоба (дреха). На пръв поглед изглеждал щастлив и нещастникът си помислил, че може би тъкмо непознатият е в състояние да му помогне. Изчакал го докато привърши с медитацията и когато бръснатият отворил очи, го заприказвал. Разказал му всичко. Човекът с обръснатата глава му отговорил, че е будистки монах и че ако иска да намери щастието, ще трябва да дойде с него в Тибет. Отишли в манастира му и там го посветили в основите на будисткото учение и в нравствените закони на будизма. След това обръснали главата му, облекли го в оранжева тоба и го приели за монах в будистката общност (санга). И тук той изпълнявал всички предписания, по стар навик. Четял трите части на свещената книга на будистите Типитака-Виная, Сутра и Абидарма. Използвал и друга литература на подобна тематика. Запознал се с трите основни течения на будизма — Хинаяна (малка колесница, тесен път), Виджраяна (средна колесница, диамантен път) и Махаяна (голяма колесница, широк път) и с над стоте им направления. Повтарял мантрата (кратка молитва) „Ом мани падме хум”, докато постигнал нирвана (духовно състояние, цел на будистите). И така минали още пет години, но без да намери щастието.

Вече бил преситен от религии, всичко му било омръзнало,отишъл в Америка, щата Юта и го ударил на ядене и пиене и други неща.

Там го намерили „светиите от последните дни” — мормоните, приели го като роден брат и го кръстили по своя начин. Дали му да чете третия завет на Йосиф Смит и го причастявали всяка неделя с хляб и вода. Оженили го за девет жени, защото и при тях, както и при мюсюлманите, било позволено многоженството. Човекът се молил, четял, причастявал се и работил. В продължение на пет години стигнал степента мормонски апостол. За награда с лични негови средства го изпратили да мисионерства в Европа. Пътувал и проповядвал, че всички протестантски учения са лъжа и че истината е само при мормоните.

Веднъж след проповед в Рим влязъл в един ресторант да похапне. Влязъл  католически свещеник и седнал на неговата маса. Заприказвали се и неспокойният по дух човек му се изповядал. Отецът му дал духовен съвет, който се състоял в това да напусне мормоните и да приеме вярата на „наместника на Господа на земята” — римския папа. Отчаяният глупец решил да опита пак. Кръстили го, ръкоположили го за кюре (католически свещеник) и му дали енория. Научили го на богослужение. Служил и се молил. В свободното си време се запознал по-подробно с вярата на католиците. Така изминали още пет години, и отново без резултат.

Един ден в църквата дошъл непознат мъж и му казал: „Слава на Господа”. Човекът и на него разказал за своите терзания. Непознатият бил лутеранин и му разяснил, че няма да намери щастието при католиците. Мотивирал се с това, че след разделението на църквите през 1054 година католиците до такава степен са изопачили вярата си, че днес тя нямала нищо общо с християнството; католическата църква приличала повече на земна, човешка организация, отколкото на Божия. Поради всичките отклонения била необходима реформа и тя била направена през 1575 година от Мартин Лутер. Човекът съблякъл расото и тръгнал с протестанта право в сърцето на реформата — Германия. Когато го видяли, протестантите много му се зарадвали… Изтекли още пет години и пак на вятъра.

Усетил празнота в душата си, която никоя религия изучена от него не могла да запълни. Осъзнавайки че живее в една отдалечена от Бога страна, страна на духовен мрак, нещастният  човек  се завърнал в родината си. Вече на преклонна възраст, се  прибрал в бащиния си дом изморен от дългите  странствания и лутания.

Преосмислил живота си и обезсърчен решил отново да се самоубие..

В този момент чул камбанен звън, който идвал от църквата на бащината му вяра. Спомнил си как на младини, преди да тръгне по света да търси щастието си, минавал  покрай тази църква. С последна надежда станал и отишъл в храма. Там свещеникът четял евангелската притча за блудния син:

„Някой си човек имал двама сина; и по-младият от тях казал на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им разделил имота.

Не след много дни, младият син, като събрал всичко, отишъл в далечна страна, и там разпилял имота си като живял разпътно. И като изхарчил всичко, настанал голям глад в онази страна, и той изпаднал в лишения. И отишъл та се представил  на един от гражданите на онази страна, които го пратил на полетата си да пасе свине; И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше. А той като дойде в себе си, каза: колко наемници на баща ми имат в излишък хляб, а пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му кажа: татко, съгреших против небето и пред тебе, не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

И стана, та дойде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, и му домиля; и като се затече, хвърли се на врата му и го целуваше. А синът му каза: Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му; докарайте угоеното теле и го заколете, нека ядем и се веселим; защото този мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.

А по-старият му син беше на нива; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри; И повика един от слугите и попита: Какво е това? Той му каза: Брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

Той се разсърди, и не искаше да влезе, и баща му излезе и го молеше. А той отговори на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм пристъпил една твоя заповед; но на мене никога дори яре не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а щом си дойде този твой син, който прахоса имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

А той му каза: Синко, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябва да се зарадваме и развеселим за това, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери” (Лука 15:11-32).

Свършила службата  и богомолците си отишли. Останал само нашият човек. Седял дълго на един стол в църквата и мислейки осъзнал,че така търсеното щастие, било не в чуждите страни а така близко до бащиния му дом. За първи път открил християнската същност на душата си и взел преломното решение да се върне в Православната църква. Разбрал, че влизайки в Църквата, чийто Домовладетел е Сам Бог, се връща в Бащиния си дом, от разказаната притча. Осъзнавайки себе си, поискал прошка за своето безразсъдство…   И в този момент чул глас: „Религията на прадедите ти е твоето тъй дълго търсено щастие. Това е православната вяра която ти на младини пренебрегна, поради незнание и заради атеистичната власт която те отдалечаваше от нея. Но, заради твоето покаяние, Господ ще ти прости и ти ще възкръснеш за нов духовен живот.” Човекът отговорил: „През многогодишните си странствания аз се запознах много добре с другите религии и духовни учения”. Ангела му казал: „ Добре, излез и разяснявай на всички хора да не губят повече времето си с подобни дяволски учения, а да вземат пример от тебе, да скъсат с греховния си живот и Бог ще Ги приеме обратно.”         След тези думи човекът излязъл от храма, уверен че е намерил щастието в живота си. Душата му била пълна. Съвестта ликувала. Така търсеното щастие било общението с Христос. Намирайки смисълът на своя живот, нашия страник изучил Св. Писание, и тръгнал да проповядва Светлината на света.  Проповядвал че щастието е в православната вяра а не е в парите, заради които хората отиват да работят в чужбина.

Щастливи не ще бъдат нашите деца, които уж, за по добро бъдеще ги  изпращаме  да учат в други държави. Щастието не е в привидно уредения и спокоен живот в чуждите страни, където отивайки да живеем, без да разберем – погубваме душата си.

Човекът говорил, че всеки, който пожелае може да открие щастието в България. То е тук, само трябва да прогледнем от духовната си слепота.  Щастието е в здравото и неразделно семейство, което е основата на Христовата църква. Според апостол Павел, всяко семейство е една малка, „домашна Църква”. В тази „домашна Църква”, трябва да има християнски взаимоотношение и възпитание на децата в бащината вяра. Човекът проповядвал, че единствения път към щастието е стръмния и тесен път на Христос. Този път води до духовно спасение и вечното щастие – Богобщението.

Всеки един от нас може би ще се разпознае в образа на Блудния син, но ако се вгледаме в себе си няма ли да открием и черти от лика на големия брат, който, спазвайки привидно благочестие, вътрешно остава чужд на Христовата любов. Разкъсвани от завист към своите ближни, когато Бог е почел други с красота, ум и богатство, считайки, че всичко това по право принадлежи на нас заради мнимите ни заслуги, не чуваме любящите думи на Отца: „Синко, всичко Мое е и твое…”

Нека последваме в изправлението както блудния син, така и неговия брат  от разказания разказ. Господ е близо. Той чака само да кажем: „ Ще стана и ще отида при баща си…”

И преди ние да се доближим до Него, Той ще ни посрещне и ще ни обгърне в Своите обятия на Неговата любов. Който е имал нещастието да падне в грехове, нека побърза да стане. Да не се свеним от калта и прахта по дрехите си и от омърсените си души. Бог ще ни приеме и така, ще ни облече в белоснежните одежди на покаянието, ще ни приведе към светата Си трапеза и ще ни засити с неизказаната Си благост.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.