Приказка за Europa и Greece

Kласическата версия на приказката за мравката и щуреца:
През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде.
Край

Ако искате да разберете как се стигна до срива на финансовата система, спомнете си приказката за мравката и щуреца. “Файненшъл таймс Дойчланд” предлага адаптация на баснята към съвременните условия.

Историята за щуреца и мравката е широко позната на западните читатели. Щурецът е мързелив и пее през цялото лято, докато мравката събира храна за зимата. Когато зимата идва щурецът моли мравката за храна. Тя отказва и щурецът гладува. Поуката от приказката е, че безделието носи беди. Животът обаче е по-сложен от басните на Езоп. Днес мравките са германците, китайците и японците, а щурците – американците, британците, гърците, ирландците и испанците. Мравките произвеждат примамливи продукти, които щурците искат да купуват.

На въпроса дали искат нещо в замяна мравките отговарят отрицателно. “Вие нямата нищо, което бихме искали, освен може би малко слънчеви парцели. Ние ще ви заемем пари, за да можете да се радвате на нашите стоки, а ние ще трупаме запаси”, казват мравките. Мравките, както и щурците, са щастливи. В типичния си сдържан и далновиден стил мравките пазят запасите си в банки, за които се предполага, че са стабилни, и които дават парите назаем на щурците. Те пък вече нямат нужда да произвеждат продуктите, които мравките създават толкова евтино.

Мравките обаче не могат да им продадат жилища, търговски центрове или офис сгради, така че щурците сами трябва да си построят тези неща. Те дори молят мравките да отидат и да им свършат работата. Щурците установяват, че заради многото пари, които влизат в страната, цените на недвижимите имоти нарастват, така че вземат още кредити, строят още сгради и харчат още повече средства.

Мравките виждат благоденствието на колониите на щурците и казват на банкерите си: “Заемете на щурците още пари, защото ние, мравките, не искаме кредити”. Мравките се чувстват много по-добре, когато произвеждат истински стоки, отколкото когато изчисляват стойността на финансови продукти. Поради това щурците намират хитри начини да завият чудовищните си кредити в опаковки, които привличат инвестиции от банките на мравките.

Германският мравуняк обаче е много близо до няколко малки колонии на щурци. “Искаме да бъдем ваши приятели. Защо да не използваме всички една обща валута? Като начало обаче трябва да обещаете, че винаги ще се държите като нас”, казват германските мравки. Затова щурците трябва да преминат през едно изпитание – няколко години да играят ролята на мравки. Те успяват да издържат теста и получават разрешение да въведат европейската валута.

За кратко време всички са щастливи. Германските мравки се радват на кредитите, които отпускат на щурците, и се чувстват богати. В колониите от щурци правителствата са доволни от доброто си финансово положение и заявяват “погледнете ни, спазваме изискванията за бюджета много по-добре от мравките”. За мравките това положение е неприятно. Те не коментират факта, че заплатите и цените в колониите на щурците бързо се повишават, поради което продуктите им стават по-скъпи, а реалният лихвен процент се понижава, което пък води до строителството на още повече жилища и поемането на още кредити.

Запасите вече нямат стойност

Мъдрите германски мравки започват да усещат, че нещо не е наред. Накрая цените на недвижимите имоти в колониите на щурците достигат пика си. Както може да се очаква, банките на мравките стават нервни и си искат парите, което означава, че задлъжнелите щурци трябва да продават. Така се надига вълна от фалити. Строителството в колониите на щурците замира, щурците вече не получават кредити, чрез които да купуват продуктите, произвеждани от мравките. Изчезват работни места както в колониите на щурците, така и в мравуняците, а бюджетните дефицити бързо нарастват (най-вече при щурците).

Германските мравки признават, че запасите им вече не струват много, защото щурците могат да им предложат само евтини къщи на слънчеви места. Мравешките банки трябва или да отпишат просрочените кредити или да убедят правителствата си да заемат на щурците още пари, взети от мравките-работнички. Правителствата на мравешките колонии се страхуват да признаят, че са разрешили на банките си да дават назаем парите на мравките. Затова предпочитат “да спасят” банките, като в същото време нареждат на правителствата на щурците да повишат данъците и намалят разходите си. “Сега, наистина трябва да се държите като мравки”, казват те. И така колониите на щурците потъват в дълбока рецесия.

Щурците обаче все още не могат да произведат нищо, което мравките биха искали да купят, защото не знаят как се прави това. Щурците гладуват, защото не могат на вземат назаем още пари, за да купуват стоките на мравките. В крайна сметка германските мравки отписват кредитите, които са дали на щурците. Тъй като обаче са научили малко от преживяното, продават стоките си другаде в замяна на още повече дългове.

Мравуняци има и в други части на света, най-вече в Азия. Там има един богат мравуняк, който прилича на Германия и се нарича Япония. Има и един огромен, но по-беден мравуняк на име Китай. Тези мравки също искат да бъдат богати и продават на щурците стоки на ниски цени, натрупвайки вземания по дългове. Китайският мравуняк дори определя твърда цена за валутата си на равнище, което гарантира, че стоките на мравуняка ще се продават в чужбина крайно евтино. За щастие на азиатските мравки – поне така изглежда – съществува една голяма и изключително неуморима колония щурци на име Америка.

Всъщност има само един признак, по който може да се познае, че това е колония на щурци – мотото на това общество, според което “пазаруването е нашият живот”. Азиатските мравуняци изграждат със САЩ връзки, които наподобяват отношенията на Германия със съседите й. Азиатските мравки трупат планини от американски дългове и се чувстват богати.

Има обаче една разлика. Когато в САЩ се стигна до срив и бюджетният дефицит бързо нарасна, правителството не каза “Това е опасно, трябва да съкратим разходите”. Вместо това то заяви, че “трябва да правим още по-големи разходи, за да ускорим икономиката”. Поради тази политика бюджетният дефицит на САЩ достигна огромни мащаби.

Край.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.