От границата до затвора

Гледай как се прави Гледай как се прави

България: безхаберие и институционален хаос, от границата до затвора

Корупция и политическа несъстоятелност стоят зад бягството на двама рецидивисти от затвора в София. Но дори по-опасни от тях са зависимите политици и онези, които сочат граф Монте Кристо като “историческа справка

В затвора имало ден на отворените врати, както правят много институции, за да симулират прозрачност. Това заключение направи един познат във Фейсбук, след като двама души избягаха без особени усилия от Централния софийски затвор във вторник. И двамата – с близки до максималните присъди, излежаващи наказания за убийство. И двамата – излезли през централния вход, въоръжени. Единствената, която е посмяла да ги подгони в опит да осуети бягството им, се оказа… чистачка. Гонила ги чак до колата, която ги чакала отпред. За да е още по-абсурдна ситуацията, в автомобила – в квартал “Банишора”, по обед – кротко си стояли двама маскирани и чакали бегълците, за да им помогнат. По информация на Нова телевизия никой не е забелязал нищо странно в това и дори не ги е попитал какво чакат така пременени – да припомним: по обед, почти в центъра на София. 

Гледай как се прави

Много загадки

Но това не е всичко: двамата рецидивисти, осъдени съответно на 30 и 26 години затвор, се сдобили с оръжие вътре в затвора – нож и пистолет. И още: докато те бягали през парадния вход, въоръжени, само един охранител посмял да дръпне единия беглец за ризата. Останалите явно са били заети с това да им отварят портите на затвора. Защо, вместо да го дърпа за ризата, не е стрелял – остава загадка.

По-голямата загадка обаче дойде от официалните власти, които съобщиха, че от една година са знаели за подготвяното бягство, но “за жалост” рецидивистите успели.

В продължение на два дни вътрешният министър Валентин Радев не успява да обясни (а и не е питан особено настоятелно) защо МВР,  в което има специално звено за “оперативно обезпечаване на местата за лишаване от свобода“, не е успяло нито да предотврати внасянето на оръжие, нито самото бягство.

Категорично неясно остава и какво налага в охраната на затвора да участва частна фирма – СОТ. За фирмата стана ясно от хаотичните обяснения, дадени първоначално от заместник-министър Проданов. Проверка на “Капитал” обаче сочи, че договор за охрана с частна фирма няма нито на сайта на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, нито на страницата на Министерство на правосъдието. 

Два вица за две седмици

Всъщност единственото, което се разбра от странните думи на всички властимащи, беше, че много се надяват да заловят бегълците. Разбира се, и че случаят е “много неприятен”.

На този фон обясненията на Валентин Радев, че рецидивистите едва ли ще избягат през границите, защото те се охранявали, не просто нямат никаква тежест, а са просто нелепи. Особено след случая от преди две седмици, когато всички гранични полицаи на Терминал 2 на летище София бяха напуснали постовете си и бяха оставили пасажерите от цял полет да преминат безпрепятствено границата – без никаква проверка.

Тези два случая – актуалният с избягалите затворници и предишният с “избягалите” от постовете си граничари – не са илюстрация само за напълно пробитата система на сигурност в България. Те са снимка на цялостния институционален хаос. Ето само един малък пример: ако се оплакват, че затворниците нямали работа, защо тогава се наема външна фирма за хигиената? Друго смущаващо е частната охрана – нали само преди седмици премиерът Борисов се ангажира с отпускането на допълнителни средства за надзирателите! Да не говорим за по-сериозните проблеми: за пренаселеността на затворите, за корупцията (нали пистолетите не се материализират сами в местата за лишаване от свобода!?), както и за цялостното безхаберие (двама маскирани посред бял ден чакат необезпокоявани в кола пред входа на затвора). Безхаберие е и да напуснат постовете си граничните полицаи на Летище София, оставяйки държавната граница неохранявана.

Какво разбираме от всичко това?

Сигурността в България е подкопана на всички нива – от входа, до изхода. От границата, до затвора. Институциите не просто са безпомощни, те са нелепи. И е цяло чудо, че щетите не са по-големи. 

Предпоставката за всичко това е корупцията, която тотално е прояла правовия ред. И липсата на каквато и да е политическа отговорност за нея. На най-високо държавно ниво. Корупцията, която не просто внася пистолет на затворник, а тази корупция, която прави тази пратка възможна. Тя започва оттам, че всичко е възможно – на всякакво ниво. 

За да се случва повсеместната корупция, която е стандарт, стигаме до другата предпоставка: зависими и необразовани политици. За първото е необходимо само да видим отношенията Борисов – Пеевски, а за второто само да чуем “историческата справка” за Граф Монте Кристо, която ни представиха Данаил Кирилов и Цветан Цветанов. 

Впрочем, ако има по-голяма опасност за едно общество от двама рецидивисти, избягали от затвора, това са политици, които смятат творчеството на Дюма за документалистика.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.