Новият коронавирус. Какво трябва да знаете за него?

Новият коронавирус. Какво трябва да знаете за него? Новият коронавирус. Какво трябва да знаете за него?

Новият коронавирус. Какво трябва да знаете за него?

Девет души починаха вече от мистериозната белодробна болест в Китай, а заразените са над 400. Какво се знае за новия коронавирус и опасността от него? Четири въпроса и отговора:

Колко бързо се разпространява новото белодробно заболяване?

Изненадващо бързо: от Китай бе потвърдено, че вече са починали 9 души, а броят на засегнатите от мистериозната белодробна болест надмина 400. Основно става дума за по-възрастни хора. Потвърдени бяха също случаи на заболяването в Тайланд, Япония и Южна Корея и САЩ. Проверяват се заболели в Австралия и Филипините. Става въпрос за хора, които са посещавали град Ухан в Китай.

Нарастват притесненията, че заболяването може да се разпространи още повече по време на празненствата за китайската нова година, която ще започне на 25 януари. Стотици милиони китайци пътуват за празника. Съседните азиатски държави са въвели проверки за висока температура и други симптоми на заболяването по летищата. Притесненията около болестта се отрази негативно и на китайската борса.

Как се предава вирусът?

Китайските здравни власти обявиха, че заболяването се предава и от човек на човек. Засега обаче не е окончателно потвърдено дали това става по въздушно-капков път. Предстои да стане ясно колко лесно вирусът се предава от човек на човек и дали мутира.

Предполага се, че първоизточникът на заболяването е един вече закрит пазар за риба и морски деликатеси в Ухан, на който са се продавали и диви животни. Вирусът вероятно е бил разпространен първо при пряк контакт между животно и човек (зооноза) или по въздуха.

Зоонозата е заболяване, което може да се разпространи и чрез храни – например при консумация на месо или други животински продукти, които са станали преносител на вируса, защото не са били термично обработени или не са били съхранявани при необходимите условия.

Какво се знае за вируса?

Коронавирусите са познати от 60-те години на миналия век. Името им произлиза от подобната на корона протеинова структура на вирусната обвивка. Коронавирусите в повечето случаи предизвикват само безобидни  инфекции – с подобни на грип оплаквания като температура, кашлица и задух. Понякога те са придружени и от стомашно-чревни проблеми.

Но този тип вируси могат да се окажат и доста по-опасни, поради това, че са изключително адаптивни – те лесно се приспособяват към всевъзможни преносители. Вирусите могат да предизвикат тежко боледуване, да доведат до задух и белодробни възпаления, които в отделни случаи могат да доведат до смърт.

През 2002 и 2003 година например разновидност на коронавирус предизвика епидемия от ТОРС (Тежък остър респираторен синдром. Повече от 8 хиляди души се разболяха, а около 1000 починаха. Засегнати бяха 30 държави. През 2012 година пък беше открит Близкоизточният респираторен синдром (MERS), който се разпространи на Арабския полуостров.

Какви мерки са необходими?

Световната здравна организация свика спешна среща по темата. Комисия за извънредни ситуации ще трябва да реши какви кризисни мерки да бъдат взети – например поставяне под карантина на засегнати райони, затегнат контрол по границите, създаването на специални центрове за лечение и дори ограничаване на международното движение.

В Китай, в други азиатски държави, в Съединените щати и Италия вече са въведени мерки за проверка на температурата на пътниците по летища. Остават в сила и обичайните правила за поддържане на хигиена – например да се избягва директният контакт с хора, страдащи от остри респираторни заболявания, да се мият често ръцете, особено след пряк контакт с болни хора.

За момента експертите не виждат заплаха от световна епидемия. Вирусологът Йонас Шмит-Ханазит от института „Бернхард Нохт” смята, че засега заплахата е много ограничена и добавя: „Важно е обаче ситуацията да бъде постоянно наблюдавана от специалистите“.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.