Най-дълбоката пещера на света Lechuguilla

Най-дълбоката пещера на света Lechuguilla Най-дълбоката пещера на света Lechuguilla

Тези бактерии живеят в 200-километрова пещера и са на над 4 милиона години, те живеят в пълна изолация и са устойчиви на антибиотици.

Учени откриха бактерии, които са напълно устойчиви на антибиотици. Те живеят в условия на пълна изолация от 4 милиона години в 200-километрова пещера в САЩ.

Биолозите са открили тези микроби в една от най-дълбоките пещери на света – Lechuguilla, която се намира в щата Ню Мексико в Америка. Открита е през 1986 г. и е била с ограничен достъп за посетители и туристи. Тя е изследвана само от учени и специалисти.

Тази пещера е разположена под високи планински слоеве и водата, за да се процеди през тях, са й били необходими 10 хиляди години. Така бактериите в пещерата са останали недокоснати от антибиотиците, които са произведени от хората за последните 80 години.

Учените са изследвали микроорганизмите от вътрешността на пещерата на дълбочина от 200 км. При анализа им се установило, че те са показали устойчивост спрямо 26 познати на науката антибиотични средства. Оказало се, че някои от микроорганизмите са проявили и множествена устойчивост към антибиотици, които участват в синтеза на белтъци, ДНК, изграждане на клетъчната стена.

Биолозите са разкрили уникални способи, чрез които бактериите не са позволявали антибиотиците да проявят своето влияние. При изследване на техния състав, микробиолозите открили непознати ферменти, които разрушават или обезвреждат антимикробните средства.

Учените са категорични, че това сензационно откритие показва, че устойчивостта към антибиотиците не е само в резултат от човешката дейност. Общността на микроорганизмите е много по-стара от съществуването на човека и стабилността на микробите към антибиотиците е изработена много преди да се появи човекът на Земята.

Остава учените да търсят отговор на въпроса какво е причинило възникването на подобна устойчивост на бактериите към антибиотиците в пещерата Lechuguilla.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.