Най-важното за коронавирус: 15 въпроса и отговора

Най-важното за коронавирус: 15 въпроса и отговора Най-важното за коронавирус: 15 въпроса и отговора

Най-важното за коронавирус: 15 въпроса и отговора

Какви са симптомите, колко опасно е заболяването от коронавирус, как да защитим себе си и другите, кои са най-рисковите групи? Ето отговорите на най-важните въпроси за коронавируса.

Какви са симптомите на заболяването?

Симптомите приличат на тези при простуда: леки болки в гърлото, повишена температура, цялостно неразположение. Може да се появи и разстройство, докато хрема се наблюдава много рядко. При по-тежките случаи с интензивно разпространение на вируса в долните дихателни пътища може да се стигне и до затруднения с дишането.

Как се пренася вирусът?

Подобно на другите причинители на заболявания на дихателните пътища, заразата е възможна както по въздушно-капков път (основно при кихане и кашляне, но и при разговор), така и при допир до повърхности и последващо докосване на носа, устата или очите със същата ръка.

Можем ли да се заразим от внесени стоки или пакети?

Тази възможност не е изключена, но рискът се определя като много нисък. Причината: вирусите се задържат по повърхности само кратко време. Освен това стоките трябва да са контаминирани с големи количества вируси, а това не се наблюдава дори и в засегнати от епидемията райони. Препоръчително е обаче след отварянето им пакетите веднага да бъдат изхвърлени.

Как да се защитим?

Най-важно е редовното и обилно миене на ръцете със сапун. Освен това трябва да избягваме да докосваме устата, носа и очите си. И още: вкъщи всеки да използва собствена кърпа за лице и ръце, същото важи и за съдовете и приборите при хранене. А в градския транспорт е препоръчително да се носят ръкавици, които по възможност да се сменят всеки ден.

За какво да внимаваме на работното място?

Потенциални източници на зараза са дръжките на врати, прозорци и чекмеджета, но също така крановете на чешмите и бутоните в асансьорите. Затова експертите препоръчват вратите да се отварят с ръкавици или с лакът например. А ако контактът с ръце е неизбежен, ръцете трябва да се измият веднага. Що се отнася до работодателите, тяхно задължение е не само да разрешат, но и да разпоредят на служителите си да си останат вкъщи, ако има съмнения за зараза с коронавирус.

Предпазват ли маските от пренасяне на заразата?

Маските намаляват риска от зараза значително, но далеч не изцяло. При това е важно да бъдат носени правилно – плътно прилепнали. Който носи маска, автоматично престава да докосва носа и устата си. А ако се избягва и докосването на очите, рискът от зараза чрез допир спада почти до нула.

Важно е да се знае, че една маска не бива да се носи повече от ден. При пране защитната сила на маските намалява, но не изчезва напълно.

Как да защитя другите?

Етикетът при кашляне и кихане трябва да се спазва максимално точно: да се застане на значително разстояние от другите и да се киха и кашля или в носна кърпичка, или в сгъвката на лакътя. Хората, за които има съмнения за зараза, трябва да стоят надалеч от масови събирания и да не използват обществения транспорт. Освен това е препоръчително да се избягват ръкостисканията и други сходни ритуали при посрещане и изпращане.

Колко дълъг е инкубационният период?

Смята се, че от заразата с вируса до избухването на заболяването изминават до 14 дни. Но този период може да продължи и по-дълго. Освен това има хора, които “носят” заразата, без да са видимо болни. Опитът с други вируси показва, че тези хора могат да разпространяват вируса и за по-продължителен период от време.

Колко опасно е заболяването от коронавирус?

Доказано е, че заразени с вируса могат да се справят с него почти без да покажат съответните симптоми. Но и хора със симптоми в повечето случаи не заболяват сериозно. При един малък процент, който все още не може да бъде точно определен, се стига до сериозни усложнения. В тези случаи се налага интензивно лечение.

Каква е разликата между коронавирус и грип?

Симптомите са сходни, като изключим хремата, която не е типична за коронавируса. Разликата е най-вече в молекулярния механизъм, по който вирусите достигат до клетките на заразения – и къде точно се случва това в дихателния апарат. Коронавирусът очевидно атакува само клетките на белите дробове дълбоко в бронхите, докато грипът се развива по-скоро в горните дихателни пътища и рядко стига по-надолу.

Има ли рискови групи?

Преобладаващата част от смъртните случаи, предизвикани от коронавируса, са при възрастни хора с предишни заболявания. Освен това болестта изглежда по-опасна за мъжете, отколкото за жените. Само че и тук наличните данни все още не са достатъчни.

Как се прави тест за коронавирус?

Тъй като заболяването обхваща предимно по-дълбоката тъкан на белите дробове, би трябвало да се вземе проба от храчките на потенциално заразените. Но тъй като те в много редки случаи кашлят по този начин, медиците работят със секрет от задната част на гърлото. След това пробите се изследват в специализирани лаборатории.

Какво да направя, ако се опасявам, че съм заразен?

Най-напред трябва да се вземат мерки, за да се предотврати пренасянето на заразата. Например да се избягва посещение при личния лекар, където ще е пълно с други чакащи. Най-добре е с лекаря да се разговаря по телефона. И чак тогава, по негови указания, да се предприемат следващите стъпки.

Има ли клиники, които са особено добре подготвени за коронавируса?

Пациентите с тежки симптоми трябва да бъдат изолирани и да бъдат подложени на интензивно лечение. Това е възможно в интензивните отделения на почти всички болници.

Може ли да се предвиди кога ще отшуми епидемията?

Не. Дори в Китай, където броят на новозаболелите спада, не е сигурно, че може да се очаква скорошен край. При разхлабване на предприеманите сега ограничителни мерки може да се стигне до нов ръст на заразяванията и смъртните случаи. Специално за Европа към момента е невъзможно да се правят каквито и да било прогнози.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.