Най-после преброени българи в чужбина

Отворено-общество Отворено-общество

Най-после преброени българи в чужбина. Колко българи са емигрирали в чужбина? Според едно ново изследване, българите, заминали да живеят в чужбина, са малко над 1 милион и 100 хиляди.

След влизането си в ЕС България не е произвела масова емиграция, а точно обратното. Влизането на страната в Общността е било използвано, за да легализира престоя в Западна Европа на онези, които и по-рано са били там, а не толкова за да породи онази вълна заминаващи, която беше пророкувана. Това ни казва последният анализ на тенденциите в българската миграция на Институт “Отворено общество“. Авторите дори установяват, че в последните години броят на онези, които се връщат в България, расте. И то толкова, че ако тенденцията продължи, може да се стигне до така наречената положителна нетна миграция. Тоест, онези, които се връщат, може да станат повече от онези, които заминават.

Авторите на това изследване – Георги Ангелов и Марин Лесенски – не са имали за цел да разберат с какво България привлича онези, които се завръщат. Но макар и да не са изследвали този въпрос, те имат хипотеза. “Връщат се най-вече защото няма забрана“, казва Марин Лесенски и добавя: “По-младите дори не разбират смисъла на въпроса, за тях свободата на придвижване е даденост, те не мислят в категорията “заминавам завинаги” или “връщам се завинаги“, а най-често казват нещо друго: “Засега съм тук“.” Според Лесенски, свободата на придвижване е дала възможност и на самата България да бъде забелязана като място за реализация – нещо, което във времената на забраните е било по-скоро маргинално разсъждение.

Марин Лесенски дава пример с държави, които, макар и да са в Европа, не членуват в ЕС и нямат същата свобода на придвижване, труд и образование. Украйна, Грузия, Молдова – това са все страни, които произвеждат голяма и стабилна емиграция, защото хората изоставят имуществото си, дори децата си и не се връщат от страх, че после няма да могат да заминат обратно.

Най-после преброени

Анализът на “Отворено общество” се прочу с това, че най-после се е намерил отговора на един настойчив въпрос: колко българи са емигрирали в чужбина? Авторите твърдят, че те са малко над 1 милион и 100 хиляди души, но всъщност крайното число на българите в чужбина може да е и по-голямо. Защото проучването е ограничено само до онези българи, които са родени в България. Българските граждани, родени и живеещи в чужбина, не попадат в изследването и не са част от онези преброени 1 милион и 100 хиляди.

Резултатът, измерен от “Отворено общество” е близък до оценките на ООН за 1 176 000 българи, живеещи извън България (16.5% от населението), но драматично се разминава с последните твърдения в парламентарната комисия по политиките за българите в чужбина. Според председателя на комисията Андон Дончев, цитиран от вестник “Сега”, извън страната живеят цели 2 милиона и половина души. Не е ясно как е формирана тази оценка, но тя често бива повтаряна и в медиите.

Изследването на “Отворено общество” е използвало следните данни, за да достигне до изводите си: освен обичайните източници НСИ, ООН и Евростат, авторите са използвали и статистиките от преброяване на населението в различните приемащи страни. Резултатът е точен брой на българите, родени в България, но живущи другаде. През 2011 година например в Германия са живеели 71 250 българи, родени в България. 409 000 е броят им в Турция през същата година. 122 130 – в Испания, 75 426 – в Гърция, 65 202 – в САЩ. Авторите предупреждават, че съществуват изследвания, които проучват живеещите в чужбина българи според гражданството им, а не според мястото на раждане, и че в тези проучвания се сочат много по-високи числа (например, в някои се говори за над 200 000 българи в Германия, а според българското посолство в Берлин – дори и над 300 000, но тези данни не отговарят на въпроса за миграцията от България, тъй като покриват включително и децата, както и българите от Молдова, Украйна и бивша Югославия, получили българско гражданство).

Трябва да се положи усилие

Истината е, че в България досега просто се измисляха числа. Или се комбинираха различни по произход данни, обработени с различни методики, които после се обобщаваха в едно цяло. При наличието на цяло министерство за българите в чужбина и на парламентарна комисия със съответното име, нито един изследовател досега не можеше да се позове на някакви смислени данни, които да са съпоставими в годините и да откроят реална тенденция. Алибито най-често беше в самия факт на членството в ЕС. Твърдеше се, че самото влизане на България в Съюза е превърнало някогашната емиграция във вътрешен и съответно неуловим миграционен процес. Оказа се уловим, но при условие, че се положи усилие.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.