Националната лотария – Загадката на Черепа

Васил Божков - Националната лотария Васил Божков - Националната лотария

Националната лотария – Загадката на Черепа

Криминалето “Божков” и президентският трилър. Защо един хазартен бос сега е погнат за неща, които винаги е вършил? Да не би защото е решил да спонсорира политически проект, алтернативен на ГЕРБ – напр. около президента Радев?

През последните седмици националната аудитория на Националната лотария, докато търка талончетата, можеше да следи едно криминале. Бихме могли да го наречем „Загадката на Черепа”.

Като цяло правилата на популярния жанр бяха спазени – с изключение на две: лесната разпознаваемост на добри и лоши, а оттам и на задължителния хепиенд. Имаме ли хепиенд, след като разобличаването на престъпника всъщност го превърна в жертва за голяма част от аудиторията? А престъпник-жертва е невъзможна фигура за жанра, която най-малкото разваля удоволствието от гледането. Иначе – съвсем по правилата – нищо не е самоочевидно, има улики и предполагаеми мотиви, а главните герои – Прокурор и Хазартен бос, изглеждат от двете страни на закона. Сюжетът попада в широката рамка на „черния роман” и води, с намесата на държавата, до преразпределение на един полулегален пазар.

Вторият сюжет

Успоредно с това обаче течеше втори сюжет, пресичащ се с първия, но попадащ в друга жанрова схема – на политическия трилър. Главните герои в него са Президент и Премиер, но със специалното участие на великите сили (американци и руснаци). Именно във втория сюжет може да се открие отговора на основния въпрос, който първият поставя: защо Хазартният бос точно сега е погнат за неща, които винаги е вършил? Отговорът също се състои от въпроси: дали пък босът не е решил да подпомага финансово политически проект/субект, алтернативен на партията на Премиера? Дали този субект не е на или около Президента, каквито очаквания той отдавна създава? Дали върху него не пада дългата сянка на Дългия? Дали не става дума, освен за преразпределение на пазари, и за осуетен опит за трансформация на политически сили?

Още повече, че почти по същото време, когато Прокурорът погна Хазартния бос, той погна и Президента. Направи го с оповестяване (твърде спорно от гледна точка на закона) на СРС-та. От тях стана ясно, че Президентът се е възползва от служебното си положение, за да прикрие факта, че „с връзки” е назначил приятелката си (вече негова съпруга) на работа.

Президентът обаче не влезе в пряка битка с Прокурора, а с Премиера. Направи го с изказване, в което му отправи остри критики и сне доверието си от правителството му. Нито критиките бяха нови, нито той е в позиция да снема и дава доверие на Премиера. Но така той се заяви като лидер на съпротивата срещу него, чиято крайна цел – както личеше по твърдостта на тона му – е да го свали от власт.

Румен Радев – Обръщение към народа

Oт 3 години призовавам правителството да работи отговорно и ефективно в интерес на българските граждани. Не го правя като политически опонент, а като държавен глава, с мисъл и грижа за бъдещето на България. За съжаление, това не се сбъдва.Днес сме свидетели на остра криза в управлението на всички нива. Липсата на воля за реформи и за борба с корупцията и разхищенията, методичното погазване на закона и морала, доведоха България до парализа на цели обществени системи и институции без аналог в историята на българския преход.Жителите на Перник и цели села от региона са оставени без вода, за което кабинетът отказва да поеме политическа отговорност. Разследвания на чужди медии и институции осветлиха разхвърлянето из цялата страна и горенето на чужди боклуци в наши централи, което трови въздуха и природата ни. България не е бунище и никой няма право да залага здравето на българите, за да извличат печалба шепа бизнесмени с държавни протекции.Кабинетът тихомълком прокарва реформа на валутния борд, за чийто смисъл и основания българите очакваха ясни разяснения. Законодателството се превръща в заложник на лобистки интереси, а бедността и неравенството се задълбочават. Търгува се дори с национален суверенитет в името на личното политическо оцеляване.Институции, призвани да бъдат независими и да отстояват закона, го погазват показно, превръщайки се в инструмент на властта. Държавни органи си позволяват да сплашват несъгласните и протестиращите. Налице е организирано настъпление срещу гражданските свободи. Това правителство и управление води до разпад на държавността и ни лишава от бъдеще като нация. На всичко това трябва да се сложи край.Считано от днес, официално снемам доверие от правителството, което не действа в интерес на българските граждани и носи отговорност за острата криза в нашето общество.Скъпи сънародници,Днес делението не е между леви и десни, столица и провинция, а между порочната власт и милионите почтени българи. В борбата за отстояването на нашите права аз съм редом с вас. Бъдещето на България е на свободна, европейска страна, в която гражданите не се страхуват от репресиите, а се уповават на закона и морала.Това е бъдещето на смелите и достойните българи! На младите и просветените, на възрастните, честните и отрудените, на всички, които ще възродим отечеството. Да се обединим за справедливостта и държавността. За доброто на България!

Slået op af град София i Tirsdag den 4. februar 2020

Трета сюжетна линия

И тук има още едно показателно съвпадение, буквално по часове – с обявеното от американците намерение да посочат един корумпиран висш чиновник в държавата. Можеше да се предположи, че отговорността за него ще падне върху Премиера. Това щеше да значи, че и американците са го лишили от доверието си, а атаката на Президента има двупосочна геополитическа подкрепа (важни са американците, защото руснаците са зад гърба му още от избирането му).

Нищо такова обаче не се случи – американците избиха топката извън игрището. Корумпираният се оказа съдията, който е разрешил на обвинения в шпионаж шеф на българските русофили да пътува за Русия. Разчетен в многопластието на дипломатическия език, жестът им, разочаровал мнозина, означава: засега не се налага промяна на политическото статукво в страната. Още повече пък в полза на Президента – с неговите демонстрирани пристрастия към руснаците (срещу американските самолети и срещу руските санкции).

За “мисирките”

Така че, според развръзката на политическия трилър, заплаха за Премиера не е Президентът, а по-скоро собствената му реч, която беше на път да го скара с цяла журналистическа общност. И най-вече с журналистките, на чийто интерес и благосклонност той традиционно се радва.

Моя страна, моя България

На 30 март 2005 г. Емил Димитров ни напусна завинаги.

Slået op af град София i Torsdag den 29. marts 2018

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.