На 24 май си мисля за…

Върви, народе възродени На 24 май си мисля за... Върви, народе възродени

24 май е един от най-светлите български празници. За какво си мислят на този ден Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Манол Пейков, Теди Москов и други български писатели, издатели, режисьори и литературни критици?

Георги Господинов, писател

Mисля си как странно и хубаво е да празнуваш букви и книги! И как лесно забравяме, че сме направени от книгите, които четем, и от думите, които изричаме. Тръгнали сме, за нещастие, да се трепем с думи, да се мразим с думи. Този словесен бабаитлък тук много се тачи. Дума дупка не прави, знаем ние. И затова целите сме нарешетени. А с думи могат да се правят и други неща. Нека си припомним.

Владимир Зарев, писател

24 май трепти в съзнанието ми с блясъка на изпраните бели ризи, които родителите ни обличаха. Събирахме се пред Седмо училище – възбудени, шумни, неутешимо млади и отрупани с цветя. Строявахме се. Тогава гръмваше духовата музика, тръпки на преклонение пролазваха по гърба ми, запявахме “Върви, народе възродени…”. И ние тръгвахме, но не след Партията и нейните ръководители, а след Буквите!

Жаклин Вагенщайн, издател

На 24 май си мисля, че няма нищо по-непреходно от словото. Следите остават през вековете благодарение на писмения текст. Мисля, че няма нищо по-вдъхновяващо от хубавата книга и удоволствието от четенето, затова трябва да ги съхраняваме, насърчаваме, развиваме. Прекрасно е, че имаме празник, при това национален, на словото и писмеността и това е поредното доказателство за тяхната важност.

Захари Карабашлиев, писател

На 24 май мисля за милиони компютри, лаптопи, таблети и смартфони навсякъде по земното кълбо, където живеят българи; за милиони светещи екрани, които по всяко време на денонощието излъчват и приемат български букви, думи, изречения. “Светлата бъднина“, за която мечтаеше Стоян Михайловски, е вече тук, българското слово има своето достойно място в света. А ние достойно ли го използваме?

Мирела Иванова, поетеса

24 май е химнът на нашата духовност, празникът, който ни издига над нас самите. Струва ми се, че само в този едничък ден ние, българите, излъчваме общност, единение, сияние дори. И понесени от една величествена песен, вървим в една и съща посока: след обкичения с цветя портрет на светите братя Кирил и Методий. 24 май е и денят на книгите, последната наша утопична родина.

Марин Бодаков, поет

На 24 май мисля за Йорданка Дървенова, моята първа учителка. Беше красива, взискателна и достолепна жена. Заради нея в представите ми образованието е досег до красотата, самата възможност за красота. Мисля за пътя на моето училище, някогашната Първа мъжка гимназия под Царевец. И, разбира се, мисля си за тетрадката по краснопис, която незабелязано съм изгубил през годините…

Манол Пейков, издател

Мисля си за българите в чужбина, за които безумните ни политици отсякоха: “Ако ги беше грижа за България, нямаше да я напуснат“. Все си спомням за разговора между един приятел, живеещ в САЩ, и някакъв турчин някъде из Америка: “Ти за постоянно ли си?”,Приятелю, добре знаеш, че никой от нас не иска да бъде погребан тук.” Пия за тях: най-добрите от моето поколение, чиито сърца останаха в България.

Миглена Николчина, литературен критик

На 24 май си мисля за връзката между “светла бъднина“, “книжовност” и “сила“, която химнът на Михайловски е вдълбал в начина ни на мислене. И всичко това като призив да се “върви“, призив да се мисли “напред“. Това днес означава по-малко поклони и икони и повече усилие да се предвиждат пътищата за книжовността и човешкото многоезичие в един радикално променен от новите технологии свят.

Теди Москов, режисьор

Мисля си за “Хождение по буквите” от Валери Петров. Една малка част гласи: “Таз буква “Аз“… – не знам според вас, – но за мен е такваз… – някак сякаш избива – против колектива. – Според мен тя не бива – во очах да бие, – сиреч по ще отива – не “Аз“, а “Ние“. – А туй “Буки“, туй “Буки” – кому нужно е туки…” Цялото стихотворение можете да намерите в цикъла “На Смях” от великия Валери.

Митко Новков, литературен критик

На 24 май си мисля за моите учители – и добрите, и не чак толкова добрите, за всички. Винаги на този ден си спомням за тях, моите учители…

Ангел Игов, писател

Мисля си за кирилицата: тя не е просто сбор от графични знаци, а символ на т.нар. България на духа. 24 май е празник именно на тази България на духа, често нападана и мачкана от арогантността и невежеството. Тази България е навсякъде, където някой говори български. Затова 24 май не е ден, изпълнен с фалшив патос и тесногръд национализъм, а ден на словото, на мисълта, на любопитството към света.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.