Matera – брат близнак Пловдив

Matera - twin brother Plovdiv Matera - twin brother Plovdiv

Заедно с Пловдив Media, южноиталианският град Матера беше избран за културна столица на Европа през 2019 година. Дълго време Матера беше известна като “срамното петно” на Италия, а днес изживява небивал възход.

Матера е един от най-древните градове в света. Намира се в Базиликáта, един регион между Пулия и Калабрия, който дори повечето италианци не познават. Кметът Салваторе Адуче и неговите 60 хиляди съграждани с въодушевление се готвят за 2019 година, когато искат да покажат на цял свят колко красив и уникален е градът им. Защото в продължение на десетилетия местните хора дори се срамуват, че живеят в Матера, тъй като градът е известен като „срамното петно” на Италия. Чак до 50-те години на миналия век хиляди местни хора са принудени да живеят в пещерни жилища по стръмните скатове наоколо. Заедно с хората, в пещерите се подслонявали козите, свинете и магаретата им, а цяла Италия се присмивала на назадничавите южняци.

Метаморфозата

Едва прочутият роман на Карло Леви „Христос се спря в Еболи” променя настроението. Италия е възмутена от условията, в които живеят хората в Матера. В резултат започва масова акция по настаняването им в нормални къщи. Пещерните жилища опустяват, а през 1993 година са включени в Световното културно наследство на ЮНЕСКО и днес привличат многобройни туристи. В момента в пещерните жилища живеят както потомци на някогашните им обитатели, така и хора на изкуството, които се гордеят с този свой „дом”. Матера буквално се възражда и цяла Южна Италия се гордее с нея.

Делничен ден в града. Днес по улиците протестират фермерите от околността. Те са недоволни от новия данък върху недвижимата им собственост, въведен от лявото правителство на Матео Ренци. Игнацио Пелви заплашително размахва вила към кметството:

Управлява ни един младок, който се нарича министър-председател. Ние, селяните, сме важна част от италианската икономика и история. Почти всеки италианец има в семейството си селяни – най-много едно или две поколения назад.”

Селяните са недоволни, но мнозина граждани на Матера с радост осъзнават, че градът им преживява възход, който не е типичен за Италия в момента. Защото изходните позиции са съвсем различни. Матера дълго време минаваше за особено затънтена част от Италия, където освен селско стопанство просто няма нищо друго. Земята е плодородна, климатът не е толкова сух, колкото другаде в Южна Италия. Тук прекрасно виреят плодове, зеленчуци и пшеница, които вече са търсен продукт и на световните пазари. Хората тук залагат на качеството, а не на количеството. Игнацио Пелви обяснява:

От 20 години произвеждам био-продукти. Първо нямах никакви клиенти, днес обаче през интернет достигам до много хора и дори им показвам стоката си с помощта на уеб-камера.”

Тук мафия няма

Нови идеи за по-доброто използване на местното плодородие разработва и Мария Розарио заедно със съпруга си Андреа Белети. Двамата зарязали добрите си професии в Милано и създали своя собствена фирма в Матера.

Започнахме с лаборатория за анализи на качеството на храните. После разработихме собствена козметична серия, базирана изцяло върху естествени местни продукти.”

Възходът на Матера са дължи както на добрата местна политика и правилните инвестиции, така и на още едно обстоятелство: тук организираната престъпност не успя да пусне корени. Бившият градски съветник Джузепе Енрико Деметрио обяснява:

Имаше отделни опити да сложат ръка върху икономиката, но те бързо бяха разкрити. Матера може да служи за пример на цяла Южна Италия. Тук нещата вървят – и това се вижда.”

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.