Лили Иванова: РЕКВИЕМ

LILI IVANOVA REQUIEM LILI IVANOVA REQUIEM

LILI IVANOVA REQUIEM  Лили Иванова: РЕКВИЕМ

текст: Павел Матев
музика: Ал. Йосифов

Клади ще палят жреците на самотата,
чакат огньовете жадни своята жертва.
Пепел ще сипят над първата чиста обич –
нима е осъдена ерес любовта?!

Кой ще може да я спре?
Кой смъртта и старостта?
кой дори войната?
Не, любовта, не ще умре!

Бясно танцуват жреците на самотата.
Пеят горящите факли, вика те мрака –
с мъртва прегръдка искат да спрат земята.
Нима е осъдена ерес любовта?

Requiem
Лили Иванова - Осъдени души

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов, една съдба.

Те са пред мен – две сенки огнени.
Те са във мен – две болки плачещи.

Под слънцето на време страшно.
Един монах – сърце желязно.
Една жена отрекла себе си.
Душите си осъдени горят.

Те са пред мен. Те са във мен.
Две сенки огнени. Две болки плачещи./2х/

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов…една любов…осъдена.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.