Коронавирусът вилнее, а те продължават да целуват ръка на попа

Елин Пелин Елин Пелин

Коронавирусът вилнее, а те продължават да целуват ръка на попа 

Помните ли разказа на Елин Пелин “Напаст Божия“? Задължително го препоръчваме на БПЦ, която в кризата с коронавируса се държи по същия конфузен начин, както авторите на твърдението, че Земята била плоска.

Земята е плоска – това го знаят много хора по цялото земно кълбо!” В условията на сегашната пандемия Българската православна църква (БПЦ) се държи по същия конфузен начин, както авторите на горния лозунг за обединяване на плоскоземниците. Учените знаят всичко за коронавируса: как се закачва за човешките клетки, как копира кода си, каква симптоматика предизвиква, как реагира човешкото тяло  и т.н. Те вече от месеци обясняват, че трябва да се взимат най-елементарни мерки: да стоим на дистанция от други хора, да не се ръкуваме, да не пипаме други хора и предмети, да си мием ръцете. БПЦ взима всичко това за сведение, но в крайна сметка (в лицето поне на един свой митрополит) казва: Абе то може и да е така, ама в църквата коронавирус не се лови. Тоест: по цялото земно кълбо хората знаят, че Земята е плоска…

“Напаст Божия”

На вчерашна литургия, излъчена пряко от българската държавна телевизия, богомолците продължиха да се тъпчат в църквата (опасно!) и да целуват ръка на попа (супер опасно!), сякаш същата тази държавна телевизия не им е обяснила многократно да не го правят. А пък въпросната държавна телевизия сякаш изобщо няма проблем да дава научно правилни съвети и после радостно да излъчва репортажи как те се нарушават.

Помните ли разказа на Елин Пелин „Напаст Божия“? Ето накратко съдържанието му – за всички, които не са го чели. А и за БПЦ.

Страшна болест избухва в селото. Попът я гони с литургии, водосвет и посребрени икони на Богородица. Даскалът обаче установява, че заразата идва от поповия кладенец и решава с помощта на будната селска общественост да се погрижи за хигиената. Ето как завършва този разказ:

Оттогава момците се заредиха да пазят излака дене и ноще. Цели четири недели който и да минеше оттам, ще види изправена до върбата стройната фигура на момък с голяма тояга в ръка, млад, бодър, бдящ като войник на поста си.

А сушата все още немилостиво гореше и челиченият ек на жабите все още по цяла нощ трептеше над ширното припламнало поле, над озлочестеното селце и предсказваше, че няма скоро да се свърши.

“Отчаян и пиян народ”

И едно глухо неверие се роди между млади и стари. Един злобен ропот се понесе от недоволните души и отчаяните сърца, които почнаха да давят с вино и ракия тъгата и мъката си. Свещеникът, уморен и разочарован, заряза литии и водосвет. В черквата освен жени и старци друг никой не стъпяше. А кръчмите се пълнеха с отчаян и пиян народ. И там сред грозния шум се чуваха и греховни думи:

– Бог не е милостив – не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото – да прокълнем и да умрем.

Писал го е Елин Пелин. За когото се смята, че добре познава главата и душата на българина.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.