Коронавирус: в България се случват опасни неща

Коронавирус прибиращите се в България Коронавирус прибиращите се в България

Коронавирус: в България се случват опасни неща

В кризата с коронавируса децибелите трябва да бъдат понамалени, а тонът – пообран. Това важи за всички в България, но най-вече за хората с власт. Те трябва да се държат най-отговорно. Но примерите за обратното се множат.

Не ви ли се струва, че наоколо е прекалено шумно? Въпреки попритихналите улици. Знам, че това е естествено в ситуации като сегашната, когато сме изправени пред свръхсложни проблеми. Всеки се страхува, съмнява се. Във всичко. И всеки е в правото си да смята, че има какво да каже и за какво да предупреди. Дори самите специалисти не са единодушни – за обхвата, навременността и ефективността на едни или други ограничителни мерки например. И това многогласие кънти ежеминутно през медиите. Да не говорим за социалните мрежи, където човек може да попадне на какво ли не – без всякакви “предпазни средства“.

Кит 1969

„Кит“ е българска сатирична комедия от 1970 година на режисьора Петър Б. Василев, по сценарий на Черемухин. Оператор е Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Атанас Бояджиев. Главните роли изпълняват актьорите Георги Калоянчев, Димитър Панов, Георги Парцалев, Цвятко Николов и Григор Вачков.Филмът има една от най-скандалните съдби в историята на българското кино. Заснет е през 1967 година, но не излиза на екран до 1970 година, когато е показан в няколко малки киносалона, като значително цензурирана от комунистическите власти версия. „Кит“ сатиризира съществуващите недостатъци в икономическата и социална структура на държавата през онези години. Нещо повече, филмът недвусмислено посочва точните носители на негативните ефекти. Под прицел е съществуващият бюрократичен патос на различните управленски нива. Патос, посредством който данни и информация се манипулират в името на несъществуващи постижения.Във филма се раждат едни от най-популярните цитати в българската кинематография.В началото на 1950-те сценаристът Христо Михов (Черемухин) последва съпругата си в град Айтос, където тя е разпределена като лекар. Градчето е разположено близо до черноморския бряг, така че Черемухин чува много морски истории. Веднъж един от местните хора му разказва история за рибар, който уловил хамсия, но се похвалил, че е хванал скумрия. Всеки път, когато историята е разказвана, рибата става от все по-едър вид, докато накрая вече се говори за акула. Когато някои от хората отбелязали, че в Черно море няма големи акули, рибарят отговорил: "…Откъде знаете, веднъж дори и кит видях…" Михов предприема десетдневно плаване сред стари рибари, което му помага да усвои терминологията и част от детайлите на риболова. Завръщайки се, той сяда зад пишещата машина и през 1955 година кратката новела е готова.Когато Черемухин и съпругата му се завръщат в София, той се среща с неговия познат Анжел Вагенщайн. Бидейки ръководител на сценарийната комисия към българската кинематография, Вагенщайн веднага забелязва потенциала в представената му новела. От своя страна той запознава Михов с режисьора Петър Б. Василев. Василев, с все още предстоящата му слава като режисьор на „Баш майсторът“, и Черемухин се усамотяват в бившата царска резиденция „Ситняково“, тогава превърната в база на Съюза на писателите. За два месеца сценарият за филма е готов.Морските сцени са снети в Созопол. Работата е протичала във весела приятелска атмосфера. Григор Вачков дава много идеи за част от забавните реплики. Останалата част на филма е заснета в Киноцентъра край Бояна. Там се е намирала и вилата на „големия шеф“ Парушев (Калоянчев)Във филма се снимат едни от най-популярните български актьори. Калоянчев, Панов и Парцалев са във вихъра си. Това е последният филм на Цвятко Николов. Той умира малко след като филмът е пуснат през 1970 година. В някои епизоди виждаме и съпругата на режисьора – актрисата Валентина Борисова. Играта на Григор Вачков, в ролята на капитан на рибарската гемия, също трябва да се отбележи. Единият от рибарите в корабчето около Вачков е брат на съпругата му в реалния живот.Парушев – Георги Калоянчев (народен артист)Калчо Калчев – Димитър Панов (народен артист)Главният инженер Неделчев – Георги ПарцалевПетров, началник рибна база – Цвятко Николов (заслужил артист)Капитанът Герджиклийски – Григор ВачковБаба Стойна – Стоянка Мутафова (заслужила артистка)Редакторът – Никола ДиневТелеграфистът-диспечер – Георги НаумовНачалник параходство Занков – Евстати СтратевПърви зам – Найчо ПетровПрофесор Бостанджийски – Радой РалинВтори зам – Георги Попов (заслужил артист)Комсомолската секретарка – Рената КиселичкаШофьор – Надя ТопаловаМладият научен работник – Любомир КиселичкиСекретарката на Калчо Калчев – Валентина БорисоваФилмът е включен в книгата „50 златни български филма“ на журналиста Петко Ковачев.

Slået op af град София i Mandag den 16. marts 2020

Глупаво, лекомислено, опасно

И все пак – наоколо има прекалено много излишен шум. Затова ми се струва, че ще бъде много здравословно, ако децибелите бъдат понамалени, а тонът – пообран. Това важи за всички ни, но най-вече за хората, натоварени по един или друг начин с власт. Именно те трябва да се държат най-отговорно, да премислят и претеглят всяка дума и всяко действие. Примерите за обратното обаче се множат.

Да влезеш в пленарната зала на НС с пълен комплект предпазно облекло, за да привлечеш медийното внимание, е глупаво.

Да правиш по телевизията свободни импровизации по въпроси (например дали ще се удължи или не извънредното положение), от които не разбираш нищо, е лекомислено.

Да сложиш таван на цените, за да пресечеш спекулата, е безсмислено по всяко време. А днес е опасно.

Надпреварата в предлагането и въвеждането на всевъзможни наказателни мерки е излишна и вредна. Защото много от мерките са очевидно несъразмерни. Човек има чувството, че при нужда няма кой да му помогне, докато в същото време отвсякъде го грозят глоби и затвор.

Погнаха например фалшивите новини, но по начин, който застрашава и истинските новини. Парламентът приравни “невярната информация за заразна болест” с фалшивите сигнали за бомба. Само дето сега и докторите не винаги знаят кое е вярно. На ръба сме да въведем мечтаната от мнозина цензура, при която държавен орган да преценява кое е истина и кое – лъжа. Съответният законопроект е внесен.

Опиянението от разкрилите се наказателни възможности на всесилната държава роди престъпната идея да бъдат глобявани и затваряни лекари. А министър поиска направо да бъдат отменени човешки права чрез “дерогация” на съответната европейска конвенция. И още: никой не се съмнява, че при възможност главният прокурор би въвел крайните мерки, които предлага. Това само по себе си е достатъчно притеснително. Затова поне би могъл да не се изказва като епидемиолог.

По-тихо, моля!

В такива ситуации винаги е имало спекуланти, готови да се напечелят за сметка на останалите. Не само в търговията, а и в политиката. Има ги и сега. Едва ли ще се вслушат, но да им кажем все пак: По-тихо, моля! Напрежението, стресът и страхът са достатъчно тягостни. А търпението и психологическата устойчивост са днес също толкова важни, колкото и миенето на ръцете. Затова нека ги пазим колкото може.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.