Коронавирус: какво се случва, докато България е в извънредно положение

Коронавирус: какво се случва, докато България е в извънредно положение Коронавирус: какво се случва, докато България е в извънредно положение

Коронавирус: какво се случва, докато България е в извънредно положение

Грозно, но истина: здравето на българите едва ли е онова, което е мотивирало решението за удължаване на извънредното положение заради коронавируса.

Ако си стигнал до извод А, вече си длъжен да видиш и онова Б, което е след него. После В и така нататък. И докато стигнеш до Я, може да се окажеш в някоя прокълната земя. Да, анализаторството е понякога доста неприятно за анализатора занимание. Защото може да го заведе там, където той не иска да бъде. Но анализът е въпрос на разум, а не на щение. И затова нямаш право да се отказаш по средата.

Да вземем извънредното положение заради коронавируса и всякаквите свързани с него заповеди и контра-заповеди. От каква гледна точка да анализираме тази ситуация? Би трябвало да можем да го сторим в рамките на науките за управлението и за политиката, положени в рамките на конституционната демокрация – тоест, системата, при която добилият власт не може да я упражнява както си иска, защото покрай нея има конституционни заграждения, които не я пускат на воля.

Изявление по повод предложението за удължаване на срока на извънредното положение в страната

3-04-2020 Остани вкъщи това може да спаси живот 💕 #COVID19Румен Радев:Скъпи сънародници,Вече 20 дни сме в извънредно положение. Правителството предлага неговото удължаване до 13-ти май. Решение ще вземат народните представители.Без съмнение, пандемията изисква решителни мерки. Повечето българи ги приемат с разбиране. Считам обаче, че правителството дължи на обществото убедителна информация за ефекта от извънредното положение през първия месец на неговото прилагане. Управленските решения следва да се вземат на базата на достоверни и всеобхватни данни.Извънредните ограничения забавят ръста на заболеваемостта, но доведоха до обществена парализа и отключиха безпрецедентна социална и икономическа криза. Безработицата расте с часове, хиляди предприятия спират работа. Много българи спешно се нуждаят от помощ. Бизнесът и свободните професии също очакват убедителни мерки. Мизерията не е спасение от вируса. Вече споменах, че гладът скоро може да надделее над страха и последствията рискуват да бъдат по-разрушителни от самия коронавирус.Затова трябва да си поставим ясна национална цел – възможно най-бързо, управляемо и безопасно връщане към относително нормален ритъм на живот, към производство, към свободно движение на хора и стоки. Тази цел може да бъде постигната само с обединените усилия на институциите и на всеки един от нас.Идните месеци ще бъдат решаващи не само за справяне с пандемията, но и за бъдещето ни като нация в един нов свят, в който ще оцеляват и прогресират онези, които успеят да бъдат сплотени и иновативни в тези условия. Които могат да се адаптират и да развият социално-икономическа дейност в кризи, подобни на сегашната.Здравеопазването ни във взаимодействие с останалите обществено значими системи, следва да възприеме по-гъвкава стратегия за борба с коронавируса. Да разшири значително обхвата на тестване, фокусирайки се върху различни социални и рискови групи, за да придобие реална информация за картината в страната и да действа целенасочено. Фокусирането върху коронавируса не трябва да възпрепятства достъпа до здравеопазване на хронично болните и спешните случаи, което подлага на риск живота на хиляди българи.Нашата здравна система проявява слабости, които засега се компенсират от себеотрицанието на медиците ни. Мерките в защита на пострадалите следва да са ясни и ефективни.- Част от мерките в извънредния закон и приетите впоследствие с решение на Министерски съвет се определят и от гражданите, и от бизнеса като недостатъчни, а някои от тях и за неудачни. Хората в нужда очакват помощ, а не оферта за заем. Икономическите мерки не достигат до най-важния бизнес – малкия и средния, а формулата 60/40 е на практика неприложима.- Когато държавата налага ограничения, тя трябва да предложи и адекватна компенсация – и за работниците, и за бизнеса. В условия на криза реалната помощ е безвъзмездната.- Необходимо е в спешен порядък да се преразгледат и някои разпоредби на приетия в бързина и хаос закон, които блокират икономическия живот.Правителството прибягва до нов заем в размер до 10 млрд. лв., преди да използва резервите в бюджета като преосмисли своите приоритети. Това е тежко решение, което ще плащаме с години. Очакваме гаранции за прозрачност и ясни разчети за финансово подпомагане на всички засегнати. Парите за възстановяването на икономиката и подпомагането на най-нуждаещите се не могат да се разпределят без ясни правила и само в тесния състав на кабинета, както това става с милиардите от бюджетния излишък.Очакваните мерки не са свързани само с финансова помощ, а и с постигане на оптимален баланс между ограничения и социално-икономическа активност. Дългата изолация подлага на изпитания психиката и здравето на хората, а непосилните глоби са неприемливи. Болшинството българи демонстрираха своята съзнателност и спазват социална дистанция, затова и управляващите трябва да преосмислят социалната изолация в разумен срок. В дългосрочен план трябва да заложим на съзнанието и чувството за отговорност, не на репресиите и цензурата, която притиска гражданите дори в социалните мрежи.Необходим е гъвкав подход: достоверни данни, приоритетна защита на рисковите групи, просвещаване на хората, високо съзнание, лична отговорност и мисъл за другия.В тези условия е критично важно българският парламент да прояви отговорност и да намери форма да продължи своята дейност за приемане на важни решения и особено за конституционното си призвание за контрол над изпълнителната власт.Кризата открои своите тихи герои: лекарите, медицинските специалисти, доброволците, полицаите и всички работници в търговията, транспорта, жизненоважни производства, администрацията, които с риск за здравето поддържат основните функции на държавата и икономиката ни. Преподавателите и учениците, които не само възстановиха в кратки срокове учебния процес, но и дадоха пример как в екстрени срокове цяла една обществена система може да се преформатира и да заработи на принципно нова основа.Наред с всички проблеми и беди, кризата открои необходимостта държавата да бъде стълб на стабилност, завърна ни и чувство за солидарност.Настоящата криза е повод да преосмислим приоритетите и ценностите си като общество. Нека не се оставяме на отчаянието – сега не е време за малодушие. Да надмогнем заблудите на егоизма и да се осъзнаем като общност. В задружните ни усилия е ключът към успеха сега и в бъдеще.

Slået op af град София i Fredag den 3. april 2020

Да започнем с извод А

Знаем, както от анализи, така и от интелигентни наблюдения, че властта в България явно не желае да функционира в рамките на подобни ограничения. Затова възможностите за конституционно-политически анализ са пренебрежимо малки. Трябва да се върнем в епохата преди конституционната демокрация и да анализираме не системата и функционирането на властта, а мотивацията на властимащите.

Това е извод А, който си го знаем от години. Но кое е онова Б, което следва? Наблюдавайки вече десетилетие мотивацията на властимащите, бихме могли да стигнем до извода, че те не управляват в името на общото благо. Множеството закони и всекидневни практики, пряко противоречащи на това благо, са доказателство за това положение. За чие тогава благо управляват? За благо, което не е общо, а е частично – на различни групи, котерии и индивиди. Това е видно от стотиците т.нар. лобистки закони, които се гласуват в полза на една или друга група „бизнесмени” или дори в полза на конкретни бизнесменски персони. Спомнете си „поправката Артекс”, „поправката Домусчиев”, „законът Цеко” и пр.

Оттук извод В: управлява ни олигархия (по Аристотел – група могъщи мъже, управляващи в свой интерес; жени в тази работа обикновено няма). Извод Г е очевиден: щом ни управлява олигархия, значи всяко нейно действие, афиширано като подкрепа за някакъв публичен интерес, е всъщност действие в подкрепа на някой частичен интерес.

Ако извод Г е правилен, то веднага изниква извод Д: всичко, свързано с извънредното положение, макар да е афиширано като подкрепа на публичния интерес, всъщност има за цел да обслужи някой частичен интерес. Как би изглеждал този интерес?

Олигархичното управление означава постоянно присвояване на ресурси, които инак (тоест, в една конституционна демокрация) не принадлежат на присвоителите: публични ресурси (средства на данъкоплатците), споделени ресурси (природата), чужди частни ресурси (фирми на други хора).

За да не се вижда кой какво присвоява, трябва да се въведе режим на не-виждане на действията на властта. Именно това е една от страните на въведеното извънредно положение. Първо, решенията се взимат извънредно и на тъмно и не подлежат нито на всекидневен парламентарен, нито на всекидневен съдебен контрол. Второ, забранени са публични събирания и така протестите стават невъзможни. Трето, медиите са затапени със заплахи за преследване за съобщаването на „неверни” информации. Защото, разбира се, властта е запазила за себе си правото да тълкува кое е вярно и кое не е. Четвърто, за всеки случай се нанася удар върху Прокопиев, чиито независими медии са известни с това, че виждат какво и как присвоява властта. Целта е да млъкнат не само неговите издания – наблюдавайки тяхната съдба, всички останали също трябва да млъкнат. И да не гледат.

Да се върнем на извод Д. Дори информационната завеса, спусната покрай извънредното положение, не може да скрие видимите признаци какво ще се присвоява или вече се присвоява. Първо, излишъкът е похарчен, без да е отчетен. Това са пари на данъкоплатците. Както и обявените 10 милиарда нов заем, които в крайна сметка също са публични средства, тъй като публиката ще ги изплаща. Независимо кой и как ще ги похарчи. И няма разбивка за това кой и защо ще получи тези 10 милиарда.

По темата за споделените ресурси: отново се гори боклук в някои ноторно известни ТЕЦ. Подновен е напънът Странджа и южното Черноморие да бъдат залети с бетон. Неминуемо ще се разчуе и за други подобни инициативи. 

А що се отнася до чуждата собственост, онова, което вече се вижда, е подновеното усилие да бъде конфискуван бизнесът на Емилиян Гебрев, за да бъде даден другиму. Това няма как да не е само върхът на айсберга. При толкова много бизнеси, съзнателно отслабвани от политиката на управляващите, няма как в момента покрай десетки и стотици фирми да не се навъртат акули от национална и местна величина.

Бумеранг 1979

„Бумеранг“ е български игрален филм (драма) от 1979 година на режисьора Иван Ничев, по сценарий на Свобода Бъчварова, Иван Ничев и Жени Радева. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка.

Slået op af град София i Mandag den 16. marts 2020

Последният извод

Питате за извод Е? Не е ли очевиден? Извод Е гласи: тъй като за присвояването на всичко това се иска технологично време, две седмици преди края на извънредното положение обявиха, ще то ще бъде продължено за още 42 дни. Оттук и последният извод: здравето на населението не е онова, което мотивира това решение.

Харесва ли ми този извод? Не ми харесва, естествено. Бих искал да живея в страна, в която властта се грижи за общото благо – тоест, и за моето. Но не живея в такава страна. Оставен съм да се оправям предимно със собствените си ресурси. И затова е от извънредно значение да знам кой какво точно иска да вземе от мен.

Грозно, но истина. А както е известно, истината е животоспасяваща.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.