Коронавирус и туризъм: мерките са като съчинение на петокласник

Коронавирус прибиращите се в България Коронавирус прибиращите се в България

Коронавирус и туризъм: мерките са като съчинение на петокласник

Ваучери, безплатни чадъри, данъчни облекчения – всичко това едва ли ще помогне на туристическия бранш, в който „гладните години“ вече започват.

Мерките, предлагани от изпълнителната власт за стимулирането на българския туристически бранш, са наивни като съчинение на средностатистически петокласник.

Българи и чужденци, България и чужбина

Да започнем с патриотичния механизъм за „насърчаване” на българите да посещават родните курорти чрез прилагането на 14 дневна карантина за всички, които дръзват да почиват „навън”. Ето всъщност какво ви казват: „Прекарайте си ваканцията тук, а не както повечето сте свикнали – в Гърция, Турция, Хърватия и др. В противен случай в разгара на лятото ще трябва да „ферментирате” седмици наред вкъщи – под ключ и под полицейско наблюдение. Не става ясно обаче дали тази авторитарна по дух „рецепта” ще се прилага  в случай че заразата бъде овладяна. Пак ли ще трябва да обичаме Слънчака на инат? Смайваща е и „позитивната дискриминация”, в полза на чуждите туристи в България: те ще пристигат със субсидирани билети за чартърни полети и ще трябва просто да подпишат декларация, че не са заразни – и че притежават застраховка, която да покрие разходите по лечението им, ако имат злощастието да се разболеят. На чужденците им стига една „честна пионерска” – и хоп, получават кредит на юнашко доверие, а към немили-недрагите българи се прилага методът на тоягата.

А как точно ще се гарантира хигиената в хотелите, ако коронавирусът се развилнее? По-добре да не питаме, при положение, че дори болнични заведения не успяват да опазят всичките си помещения от заразата…

Като насърчителни морковчета на българските туристи се предлагат безплатни или по-евтини чадъри и дори компютърни приложения за намирането им, но тези оферти предизвикват по-скоро трагикомичен ефект. И едва ли биха наклонили везните в полза на Бетономорието, където щастливият български турист да си почине това лято.

Ваучерите за почивка изглеждат далеч по-смислени, но те пък навярно ще важат само за хората, които са били на първа линия в борбата срещу заразата – полицаи, лекари и др. – и ще могат да бъдат използвани в държавни почивни бази. Освен всичко друго, не е ясна нито стойността им, нито колко пари ще отдели бюджетът за тях.

Заменят извънредното положение с извънредна епидемична обстановка от 14 май до 14 юни

#COVID19 13-5-2020 20:00Сред основните мотиви за решението са:✍️ На първо място – заболяването е с неизвестен произход✍️ Няма едно мнение в научните среди за диагностициране на причините на заболяването✍️ Огнищата са разпространени в цялата страна, освен в семейна и болнична среда, такива има и в социални заведения, например домове за възрастни хора✍️ Няма разработена специфична имунопрофилкатикаПредстои здравният министър да издаде няколко заповеди, които ще влязат в сила от 00:00 ч на 14 май. Те са групирани в 4 вида:✍️ Заповед с противоепидемични мерки✍️ Заповед за преминаване през КПП и съответни ограничения✍️ Заповед за карантина и изолация на хората при заболяване или контакт с болен✍️ Заповед какво ще остане да работи и кои дейности ще продължат

Slået op af град София i Onsdag den 13. maj 2020

Танцът ДДС

Не е сигурно каква точно полза ще донесе един снижен ДДС за туризма (9% вместо 20%), защото мярката ще важи от 1.01.2021г., а браншът е изправен пред изпитание сега, през 2020 г. Накратко, качулката ще се появи чак след дъжда – както обикновено става, когато правителството е замесено. Да, имаше идея по-ниската ставка да важи за тази година, но изглежда от кабинета са притеснени как да вържат бюджета в настоящата обстановка. И това, впрочем, е съвсем обяснимо.

За да не скучаете, ето пътьом и една загадка: Познайте дали, когато дойдат по-ниските данъци, хотелиерите и ресторантьорите ще намалят цените.

Естествено, веднага заваляха предложения за намаляване на данъците за други стоки и в други отрасли. В отговор министър-председателят се застъпи за облекчаване и на данъците за книгите. Това наистина е чудесна новина за всички в този бранш, както и за читателите, защото книгата е основна нужда на човека. А след като сме се замислили за основните нужди на хората: защо да не се намали и ДДС върху основните храни? Или това асо в ръкава се пази за по-късно?

Горанов едва ли ще си отиде точно сега

В цялата тази дискусия премиерът направи един любопитен коментар: дори финансовият министър Горанов да възразява срещу данъчните облекчения, те пак ще да се случат, а министърът видите ли, можел, ако иска, да подаде оставка. Съмнявам се, че по-малко от година преди парламентарните избори г-н Борисов ще се раздели с финансовия си министър. Но интригата, която хазартният бос в изгнание Божков отключи, намесвайки името на г-н Горанов, може да се окаже опасна за здравето на кабинета. Така че, нищо чудно на бул. „Дондуков” №1 в София пак да сменят бушоните.

За периода 3.02.-10.05.2020 само регистрираните нови безработни в България са близо 160 хил. души. Какви обаче ще са щетите за туризма е още трудно да се каже с точност – това ще стане ясно в края на годината. Ключовите въпроси засега са други: дали сезонът изобщо ще стартира, и ако да, при каква посещаемост.

Борисов ще постъпи както обикновено

Безспорно отрасълът е важен за икономиката: за периода януари-ноември 2019 приходите само от т.нар. „входящ туризъм” възлизат на над 3.6 млрд. евро. Така че мерките трябва да се обмислят добре. В момента обаче на масата се хвърлят шарени идеи. Премиерът, както обикновено, ще изчака, ще се повърти, ще се поогледа, за да види около кои мерки ще се оформи някакво подобие на консенсус, ще се поокашля и ще заложи на тях. От гледна точка на рейтингите тази стратегия работи. Практическата полза за засегнатите обикновено е по-скоро съмнителна.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.