Клипът с разголените жени: Какво уронва престижа на съдебната власт

Съдебната власт Съдебната власт

Клипът с разголените жени: Какво уронва престижа на съдебната власт

Един видеоклип с разголени жени накара ВСС да се загрижи за репутацията си. Но скандалите в българското правосъдие са толкова много и така сериозни, че този клип би трябвало да е последна грижа за магистратите.

През седмицата избухна “скандал” в българската съдебна власт, свързан със снимането на видеоклип в Съдебната палата, на който има разголени девойки и сърдити младежи, размахващи пистолети. В клипа участва и дете, което държи пистолет в ръка. Твърди се, че видеото целяло легализацията на дрога и по този начин развращавало младежта. Също така се твърди, че със снимането му Съдебната палата като “храм на Темида” е била осквернена.

Вместо да поръча водосвет за изгонване на злите духове, Висшият съдебен съвет обаче предприе други мерки. За начало управлението на Съдебната палата, което засега е в ръцете на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, ще му бъде отнето и прехвърлено на друг магистрат, който е удобен за управляващия естаблишмент. Нещо повече, ВСС на практика сезира Инспектората да провери дали клипът не е “уронил престижа” на съдебната власт и да търси отговорните за това. От направените изказвания на членове на съвета, включително министъра на правосъдието, се разбира, че те са много притеснени от “уронването” на престижа и като цяло държат Лозан Панов персонално отговорен за инцидента, защото не бил гледал клипа и не заложил в договора необходимите предпазни клаузи. Едва ли ще е някаква голяма изненада, ако проверката на Инспектората достигне до подобни заключения.

Как се защитава “уронен престиж”

Загрижеността на ВСС и магистратите за техния “престиж” и репутация е основателна. Но защитата на тази репутация изглежда са я подхванали от грешния край.

Хората им нямат доверие не защото сградата на правосъдието у нас е “осквернена”, а защото процедурите му често са неразбираеми и направо съмнителни.

Един клип – какъвто и да е той – не може да урони престижа на правосъдието повече от тъпите екшъни, снимани на фона на катедралата “Александър Невски” и Народния театър, които уронват престижа на София, България и Православието. Много от тези треторазрядни екшъни на всичкото отгоре се развиват уж в Русия или Централна Азия, а са снимани у нас (което си е направо символна държавна измяна). И в тях има достатъчно разголени жени, пистолети, деца и какво ли още не. Доколкото знам, никой не е тръгнал да обвинява премиера Борисов, кмета Фандъкова или Светия Синод, че развращават младежта, като са позволили заснемането на лентите. Или че не са ги гледали след това. 

ВСС, разбира се, има право да реши дали Съдебната палата ще се управлява от Лозан Панов или от другиго. Негово право е да въведе и по-строги правила за отдаване на сгради на съдебната власт за снимачна дейност. Но това, което се набива на очи, е че ВСС е твърде чувствителен за престижа на магистратите по такива куриозни поводи, а системно е пропускал да се занимава с гигантски съдържателни скандали, които биха убили престижа не само на българската, но и на всяка друга съдебна власт.

Да си припомним някои фрапантни примери:

  1. Преди години политикът Ахмед Доган получи милионен хонорар като хидроинженер-проектант на язовири. Въпреки липсата на професионална квалификация в тази високоспециализирана сфера, и въпреки съмненията, че може да става дума за рушвет при раздаването на порции от държавни поръчки, казусът изобщо не достигна до българското правосъдие. Аргументът беше, че хонорарът е договорен преди влизането в сила на Закона за конфликт на интереси, макар че е изплатен след това. Подобни “правни” аргументи всъщност уронват драматично престижа на правосъдието у нас.
  2. Бившият главен прокурор Цацаров се срещна по време на мандата си в кабинета на бизнесмена Георги Гергов с друг бизнесмен, който след това се оплака, че е бил изнудван от магистрата. Правосъдието не се задейства, а Инспекторатът към ВСС не откри никакво уронване на престижа на съдебната власт.
  3. Миналата есен в подкрепа за кандидатурата на настоящия главен прокурор Иван Гешев излязоха хора с татуировки и качулки, приличащи на участници във футболни агитки или направо организирани престъпни групи – факт, останал необяснен и досега.
  4. И до ден днешен няма процедура, която да търси отговорност на главния прокурор за нарушаване на закона, включително за злоупотреба с власт. Въпреки изрично решение на съда в Страсбург по въпроса, въпреки многобройните становища на Венецианската комисия, безотговорността продължава. В резултат на това прокуратурата често повдига странни и направо абсурдни обвинения, като например това срещу проф. Асена Стоименова, председател на Сдружението на фармацевтите, за “всяване на паника” с изказване за определени пропуски в държавната политика. Със създаването на специализиран съд пък отслабна и съдебния контрол върху такава наказателна самодейност, поради което Нено Димов престоя дълго време в ареста без видима необходимост. (Парадоксално, докато той стоя в ареста за “безстопанственост”, държавата даде двадесетина милиона лева за нов водопровод за Перник, който по думите на настоящия министър на околната среда, изглежда е неизползваем.) 
  5. Делото КТБ затъна в многотомна бумащина и краят му не се вижда. Усещането, че хилядите страници обвинителен акт колкото разкриват, толкова и скриват факти и свързани лица, изобщо не се е разсеяло от проведените дотук съдебни процедури. Но нито ВСС, нито Инспектората се тревожат от тези репутационни щети.

Този списък нито е изчерпателен, нито има претенция да бъде представителен – т.е. да описва всички най-важни проблеми в съдебната ни власт. Списъкът е чисто илюстративен и цели да покаже, че ако магистратите ни имат подобни проблеми, снимането на клипове в Съдебната палата би трябвало да бъде последната им грижа. 

И още един много тревожен факт

В цялата история с “видео скандала” има и една много тревожна страна обаче. Известно е, че Лозан Панов е недолюбван от голяма част от ВСС и управляващите. Тази проверка ще е поредната в богатата му колекция от акции на държавни органи и институции срещу него, като досега май само пожарната не се е включила в натиска. Нормално е и в магистратурата да има различни мнения и сблъсък между институции и личности. Но не е нормално да се използват всякакви средства, включително подобни ”видео” скандали, за разправа с опонента.

Щом срещу председателя на ВКС текат подобни кампании, какво трябва да си помислят обикновените съдии? Ако те са “непослушни”, системата явно ще намери начин да се разправи и с тях. Ще ги товари с нови дела до полуда. Ако някак успеят със сроковете, ще ги обвини, че компютърната програма за разпределение на делата им може да бъде пробита. Ако и това не сработи, ще се появи клип, в който те уж развращават младежта.

А това са все практики, които сериозно уронват престижа на българската съдебна власт.  

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.