Клатят клона, на който се крепи почти всичко в България

парите на българските партии парите на българските партии

Клатят клона, на който се крепи почти всичко в България

Това е клонът, на който се крепи почти всичко в България. И въпреки това парламентарните партии дружно се втурнаха да го клатят и режат. Походът срещу ДДС е опасно начинание.

Тези дни се видя много ясно какво може да обедини всички парламентарни партии в България. Борбата срещу коронавируса? Не, не познахте. Обедини ги данък добавена стойност и борбата срещу него. ДДС-то, както фамилиарно го наричат всички – в среден, а не в мъжки род.

Клонът, на който се крепи всичко

Образно казано, това е клонът, на който се крепи почти всичко в държавата. При възприетата в България данъчна философия с плоска и ниска (10%) ставка на преките данъци, ДДС е основният източник на приходи в бюджета: 11 милиарда за миналата година. Тоест, на него са „увиснали“ армията, МВР, образованието, социалните дейности, съдебната система, администрацията, част от пенсиите и здравеопазването…

И ето, че точно сега, когато насред кризата разходите нарастват, а приходите намаляват, всички партии дружно се втурнаха да клатят и режат „клона“, оглавени този път лично от премиера. Внесени са цели пет законопроекта за намаляване на ставката на ДДС за най-различни неща – от кръчмите до памперсите. С много благородни мотиви: спасяване на отделни браншове, помощ за пенсионерите и бедните, че и борба срещу демографската криза.

Безсмислено, глупаво, вредно

От своя страна всички експерти с рядко срещано единодушие осъдиха тези намерения като:

Безсмислени – ефектът върху цените (както е показал опитът) ще е незначителен и дори нулев, тъй че „ползите“ ще са за някои търговци и производители, а не за потребителите; никой бранш не може да бъде „спасен“ по този начин – ресторантьорите например имат проблем с липсата на клиенти заради вируса, а не с цените.

Глупави – диференцираните ставки отварят вратата за масови злоупотреби; администрирането на данъка ще стане трудно и скъпо; ще „намажат“ не само уязвимите групи, а и по-богатите, понеже и те купуват храни и лекарства.

Вредни – да поощряваш онези, които и без това са с единия крак в сивия сектор, е много лош знак за целия бизнес; не са антикризисна мярка, а сигнал за масово лобистко мрънкане; поставят бюджетните приходи, данъчната система и бизнес средата под неоправдан риск.

Защо го правят?

Отговорът на този въпрос се крие сред следните възможности или (по-вероятно) в съчетанието между някои от тях.

Отстъпление пред лобистки натиск срещу насрещни услуги – например отказ от протести. Тази опция е вероятна, но не може да обясни всичко.

Заради нещо друго премиерът търси „цаката“ на финансовия министър (който бил против). Не е изключено, но по-скоро прилича на театрална сценка с участието на доброто и лошото ченге.

Угаждане на коалиционните партньори, за да се запази стабилността. Макар че: колко искания на партньорите са били приети досега, а на стабилността ѝ няма нищо.

И последната възможност: предчувствие за предсрочни избори. Затова всички са се втурнали да се надбягват в коридора на дивия популизъм. Всъщност, картата с предсрочните избори е в ръцете на премиера и нищо чудно той да я изиграе – докато скочилият му заради „короната“ рейтинг още се рее във висините.

Какво ги обединява

Разбира се, няма да е чудно, ако и този път (както се е случвало многократно) от заканите срещу ДДС не излезе нищо. Но това няма да промени основния извод. Просто ще покаже, че освен в популизма с придружаващите го безсмислени и опасни идеи, партиите са обединени и в празните приказки, лицемерието и послъгването.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.