Кажете истината! Октомврийската революция

Октомврийската революция Октомврийската революция

Лъжите за Октомврийската революция

Октомврийската революция изобщо не е била това, за което ни я представят. От самото начало тя е една голяма лъжа. А днешните управници в Русия не само не смеят да кажат истината, но дори фабрикуват нови лъжи. 

Още древният римски философ Августин Блажени е казал, че е по-добре да претърпиш поражение с истина, отколкото да спечелиш с лъжа. Лениновата лъжа за комунизма, че този строй щял да осигури по-добър живот на селяните, работниците и интелектуалците, победи през есента на 1917 година. Всички клетви и уверения се оказаха обаче празни обещания. Марксизмът-ленинизмът се превърна в „опиум за народите“, в оправдание за зверски убийства, грабежи и безчет други престъпления в името на една идеология. Комунистическите лидери съсипаха живота на няколко поколения, избиха милиони хора, предизвикаха най-масовите гонения на християни в човешката история. Така наречената Октомврийска революция беше огромна катастрофа, която сложи своя трагичен отпечатък върху целия 20-и век.

Кажете истината!

Болшевишките историографи разполагаха с предостатъчно време, за да разкрасят Октомврийската революция и да я представят като събитие, каквото всъщност никога не е имало: народно въстание на масите срещу Временното правителство, инсталирано след Февруарската революция. Истината обаче е друга. На 7 ноември 1917 заможните жители на Санкт Петербург гледат представление на Фьодор Шаляпин. В същото това време по-бедните хорица се редят на опашки, за да си купят брашно и захар на силно завишени цени – в крайната фаза на Първата световна война обикновените руснаци са заети предимно с физическото си оцеляване. Но каквото и да са правили руснаците на този ден, повечето от тях не са искали и да чуят за болшевиките – въпреки умората от войната, въпреки разочарованието от политиката. Ленин и Троцки обаче са обладани от желанието да вземат властта. И понеже никой не защитава Временното правителство, планът им сработва. Именно оттук тръгват всички по-нататъшни беди.

В наши дни е редно да се запитаме как се отнася сегашното руско правителство към катастрофата от 1917 година. По този въпрос Кремъл изглежда безпомощен и объркан, а това впечатление се засилва от противоречивите му действия. Нищо чудно всъщност, тъй като властовият апарат в Москва и до днес носи отпечатъка на съветската ера. Решенията там се взимат от хора, които са социализирани по времето на комунизма. Хора, които са израснали с митовете и лъжите на червената пропаганда.

За съжаление днешна Русия не разполага с морален авторитет от ранга на личности като Александър Солженицин или Андрей Сахаров. Личности, които без недомлъвки да нарекат революционерите на Ленин с истинските им имена: фанатици, престъпници, крадци, убийци. Вместо това техните деяния се омаловажават.

100 години по-късно: още една лъжа

Показателно в това отношение е едно мероприятие, което се провежда на 7 ноември в Санкт Петербург: четене на стихове както на „червените“, така и на белогвардейците. Идеята на организаторите е да покажат, че и от двете страни на гражданската война, отнела живота на 5 милиона души, са се сражавали „патриоти“. Така президентът Путин ще може да се изяви като големия помирител на нацията.

От политическа гледна точка това може и да е разбираемо, защото мантрата на Путин гласи именно стабилност. В крайна сметка обаче Кремъл всъщност съдейства за изфабрикуването на една нова лъжа за Октомврийската революция. Защото Ленин, Троцки и Сталин не са били никакви патриоти.

Още преди 500 години Мартин Лутер е казал, че лъжата е като снежна топка: колкото по-дълго я търкаляш, толкова по-голяма става. С риск да прозвуча патетично, ще добавя това: само „слънцето на истината” може да стопи „комунистическата топка от лъжи“. Дано бъдещите поколения в Русия имат повече смелост да погледнат историческата истина в очите. Едва тогава Русия ще започне да се отнася подобаващо към ужасяващите събития отпреди 100 години.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.