Какво точно не е разбрала България?

Proud to support #SofiaPride again this year. Great turnout and energy. Proud to support #SofiaPride again this year. Great turnout and energy.

Какво точно не е разбрала България?

Щом неонацисти заплашват живота на хомосексуалните, обществото очевидно има проблем, пише активистът Алфонсо Пантизано по повод София Прайд и пита: Какво точно не е разбрала България за Европа и нейните ценности?

Ден след София Прайд, няколко международни медии информират за шествието и за ангажимента на 18 чуждестранни посолства към каузата за равнопоставеност на ЛГБТ общността. Левият германски вестник “ТАЦ” публикува статия на активиста Алфонсо Пантизано, който е участвал в София Прайд, както и в дискусията “Да прогоним предразсъдъците“, която се проведе във Френския институт. 

И всичко това се случва в ЕС

Когато в днешно време ги наричат “боклуци“, когато неонацисти заплашват живота на гейовете и лесбийките – тогава нашето общество има проблем. А когато на всичкото отгоре властите не желаят да заемат ясна позиция и да дадат закрила на малцинствата, да се възправят в защита на своите гражданки и граждани – тогава самата демокрация вече е обявила фалит. И всичко това се случва в Европейския съюз, което означава, че трябва спешно да разговаряме и да зададем въпроса: какво точно (в случая) България не е разбрала за Европа и нейните ценности. Или пък не е пожелала да разбере“, пише в началото Алфонсо Пантизано. 

По-нататък той посочва, че от самото начало на София Прайд, който се проведе за първи път преди 10 години, българската ЛГБТ общност и радетелите за равнопоставеност се натъкват постоянно на враждебност от страна на десни и патриотични сили. И зад тази враждебност често стоят религиозни кръгове, “които свързват многообразието и еманципацията на младите, най-вече на жените, с някаква дяволска манипулация, и които пророкуват край на така нареченото класическо семейство, ако не и край на света.”

Тази година обаче заплахата за София Прайд бе по-реална от всякога“, пише Пантизано. Той припомня, че няколко дни преди шествието ултра-националистическата група “Национална съпротива” е отправила свое видеопослание в социалните медии, с което оповестява, че едновременно с Прайда на същото място ще се проведе акция “по почистване на софийския боклук“. Активистът пише, че тази акция дори е била разрешена от софийската община. “Кметицата Йорданка Фандъкова очевидно не се е смутила от факта, че неонацистите призоваха своите другари да си носят инструменти с дълги дървени дръжки. В крайна сметка тези патриоти не заплашваха с насилие, а само призоваваха да се извърши една общополезна дейност“, не без ирония коментира Алфонсо Пантизано.

Той пише, че всичко това е предизвикало тревога сред редица евродепутати и различни организации от цял свят, а техните телефонни обаждания в българските посолства в много държави принудили властите в София да реагират. Според Пантизано, присъствието на посланиците от Великобритания, Израел и Белгия, както и на дипломати от различни други страни като САЩ, Франция, Бразилия, Испания и Финландия, се е превърнало в истински щит за ЛТБТ общността в България.
В края на дописката си Пантизано пише: “Въпреки повтарящите се всяка година заплахи с насилие, в София се наблюдава положителна тендеция: събират се все повече хора, все повече млади хора решават да се отърсят от мрака на патриархалната система и да демонстрират за равни права. (…) Общността в София се сплотява.  Тя не се поддава на заплахи, но се пита какво ли я очаква догодина, когато България поема председателството на ЕС. За всичко това трябва спешно да се говори.”

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.