Какво става в България?

Много медии в България се владеят от олигарси Много медии в България се владеят от олигарси

Какво става в България: Звезден миг за Радев?

Борисов изпусна ситуацията? В България атмосферата се нагнетява опасно. Конфузът на властта след акцията на Христо Иванов, провалът на Гешев, объркването на Борисов и звездният миг на Радев – така се сглобява картината.

Отново хиляди хора по улиците на София, отново блокиран Орлов мост.

От известно време атмосферата се нагнетява опасно. И неуспешната карантина, и задаващата се криза вероятно изнервиха хората. Христо Иванов върна Демократична България на политическия терен със смелата си акция по забиване на българското знаме върху окупирания от Доган държавен плаж. За разлика от предишните му юридически битки, тази стана веднага кристално ясна далеч отвъд жълтите павета. А най-доброто в нея беше това, че заби клин между ГЕРБ и националистите, които се кълняха, че уж влизат във властта, за да „спрат ДПС“.

Някои го наричат “опит за преврат”

Недоволството възпламени поредният произвол на главния прокурор с нахлуването в президентството – някои го определиха като преврат. В изблик на солидарност с държавния глава пред институцията се събраха на (организиран от трима непартийни интелектуалци) митинг с хора от всякакви политически чувствителности – от градската десница до БСП, от млади еколози до стари русофили. Акламираха президента хора, които обикновено го иронизират, просълзяваха се, скандираха, пипаха го. Дали е дошъл звездният миг на г-н Радев да заеме ролята на истински обединител на нацията?

Звездният миг на Радев?

Вярвам, че смелост не му липсва да води битката за връщане на завладяната държава, освен това сам той се оказа притиснат до стената и вече няма път назад. Но дали ще му достигне политически усет да балансира разнопосочните опозиционни сили, да заобикаля идеологическите морализаторства, да преодолява традиционните нашенски дрязги и сръдни? В негова полза е обстоятелството, че се води главнокомандващ, а боязливият нашенец чувства, че силата е някъде там зад него.

Разбира се до никаква сила няма да се стига, трябва страната да се промени с политически средства, но все друго си е, като си го представиш пред строените генерали. Хората най-после разбраха, че не става дума за една партия, която да бъде сменена от друга, а за нещо много по-дълбоко – и затова емоциите са така силни.

Борисов пасивен, Гешев еманципиран?

Защо г-н Борисов изпусна така ситуацията? Обещаните пари от Европа за кризата ли се готвят да делят? Една причина вероятно е, че се сменят поколенията в бизнеса, поколението на по-скорошните като Домусчиев и Пеевски изместват това на по-отдавнашните като Божков и Златев. А тия конфликти винаги водят до сътресения. Най-необясними са действията на прокуратурата: г-н Гешев уж тръгна по популиски да громи чорбаджиите и да укрепва вярата в управлението, но постепенно започна да вреди на прочутата Борисова стабилност с необмислените си обвинения, арести, медийни атаки.

Не знам и дали г-н Доган го съветва да действа точно така – да отмъщава за десанта на Иванов с арести на президентски съветници. Не ми се връзва с образа на онзи ловък политик, който тихомълком дърпа конците на държавата вече 30 години. Дали пък г-н Гешев не се е еманципирал и вече не води солови акции? Казват, че „държи Борисов“ с някакви компрометиращи неща, но тогава защо вдига целия този този шум, наместо да си вземе каквото му трябва? Много въпросителни.

Основната – дали този път гражданското общество ще удържи да протестира докрай, да забрави съмненията си в лидери, президент, интелектуалци, журналисти, НПОта… съмненията в самото себе си. Точно преди лятото – не ми се вярва, но хайде да не почвам със съмненията и аз.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.