Какво стана ясно сега, когато пандемията покосява медиците

Коронавирус прибиращите се в България Коронавирус прибиращите се в България

Коронавирус: Какво стана ясно сега, когато пандемията покосява медиците

Дали медиците имат нужда от аплодисментите ни и от други символични акции и дарителски кампании? Или най-вече от по-ефективна и добре функционираща здравна система, която да се управлява адекватно?

От обиди, обвинения, дори побои – до прослава и патетика за медиците. Така се лашна общественото мнение в България след началото на пандемията от Ковид-19. В началото на март медиите съобщаваха за гняв и напрежение заради дете, починало в болница в Асеновград, а две седмици по-късно българи ръкопляскаха от балконите си в подкрепа на медиците на първа линия, които се борят с опасния вирус.

Първите жертви

В неделния ден, в който обяви края на извънредността и втора фаза на “Живот с вируса”, премиерът Бойко Борисов спомена някак между другото за смъртта на двете лекарки, загубили битката с Ковид-19. Поведението му предизвика реакции в социални мрежи. Три часа по-късно, на втората пресконференция за деня, той вече на няколко пъти изрази съболезнования и почит към лекарките и техните семейства.

Първата жертва на вируса сред българските медици е д-р Илияна Иванова (43 г.), инфекционист от сливенската болница “Д-р Иван Селимински”. С Ковид-19 са родителите на мъжа ѝ и самият той – лекар в същото инфекциозно отделение. Д-р Иванова е имала астма. Казват, че не ѝ създавала проблеми, но вече е известно, че астматиците са в рисковата група, тъй като вирусът поразява основно белите дробове. От Националния оперативен щаб обявиха като втора жертва д-р Нели Пандова (61 г.) от Центъра за спешна медицинска помощ в София, изписана след два отрицателни теста. Според медийни публикации, тя е имала хронична белодробна болест.

Видин държи “първенството”

176 български медици са с потвърдени положителни проби за Ковид-19: това са почти 11% от всички регистрирани заразени в България, които са 1618 (по данни от 3 май). За тях и за другите близо 14 000 души на първа линия, правителството обеща по 1000 лева, които още не са изплатени навсякъде – макар и да бяха одобрени в средата на март.

Общо 40 от заразените медици са от болницата “Света Петка” във Видин – градът, в който има най-голям брой инфекции на глава от населението. Миналата седмица няколко медии огласиха предупреждението на д-р Димитър Павлов, лекар от Сливен и общински съветник от ГЕРБ, че броят на заразените медици ще расте. Във Фейсбук специалистът по вътрешни болести публикува гневен пост, с който опроверга твърдения на хора от Националния щаб, че болниците са снабдени с маски от най-висок клас и че всички контактни са тествани за коронавирус. “От 18 април отделението ми е карантинирано за 2 седмици. Става въпрос за 25 човека. До момента никой не ни е изследвал, а всеки от нас има семейство”, написа д-р Павлов на 28 април.

Не е по силите ни да си представим какво преживяват медиците на първа линия. Опаковани в защитни облекла, с маски и шлемове на главите, те не могат да си позволят дори най-елементарни неща – например да пият вода. И в тези “опаковки” извършват всяка манипулация  – от инжекция до интубиране. Натрупват се стрес, преумора, напрежение.

В отделенията, където са настанени болните, влизат единствено медиците. Всеки, който е бил пациент на болница, помни как е очаквал часовете, определени за свиждане с близките. При пандемията медиците на първа линия са единствените, понякога и последните лица, които виждат болните. Възможно ли е при тези обстоятелства да бъдеш едновременно терапевт, психолог и просто човек?

За това са учили – ще кажат някои – да спасяват човешки живот. Така е. Но смъртоносната опасност никога не е била така близо и така реална както сега, а спасителите – толкова малко и изложени на същата опасност като спасяваните.

В Сливен търсят доброволци за инфекциозното отделение на МБАЛ “Д-р Иван Селимински”. След смъртта на д-р Иванова и положителната проба на съпруга ѝ там работят само двама лекари – единият на половин щат, а пет медицински сестри са също с потвърден коронавирус. Доброволци търсят и за видинската болница.

От какво имат нужда медиците?

Дали медиците имат нужда от аплодисментите ни и от други символични акции и дарителски кампании? Или най-вече от по-ефективна и добре функционираща здравна система, която да се управлява адекватно?

Не знаем кой ще е следващият етап на болестта, нито какво ни очаква, можем да правим само предположения. Но независимо от цялата тази дезориентация, в „новото нормално” ще трябва най-сетне да се осъществи неотложната реформа на здравната система и на цялостната политика за здравни грижи. И властта не бива да чака аплодисменти за това.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.