Какво крие Борисов?

Бойко Борисов С огромната си мощност суперкомпютърът в България ще може в рамките на час да прави милиарди операции, сравнения и изводи. Генерираната от него топлинна енергия пък ще се използва за отопление на съседните сгради. След изграждането му България ще се утвърди като дигитален хъб в региона. Стойността на целия проект е 18 млн. евро. Конкурирахме се с държави от цяла Европа за суперкомпютъра, защото той ще остане за поколения напред.

Борисов като котката на Шрьодингер

В квантовата физика има един парадокс, известен като “котката на Шрьодингер“. При него феномените са в едно странно състояние, в каквото в момента се намира и българският премиер. Какво крие Борисов?

В квантовата физика има един парадокс, известен като “котката на Шрьодингер“. В под-атомния свят феномените съществуват в странно състояние – т.нар. суперпозиция, в която те могат да бъдат както частици, така и вълни. Тази суперпозиция трае, докато феномените не бъдат разкрити от наблюдател – тогава те магически се дефинират или като частица, или като вълна. Докато не са наблюдавани обаче, са в някакъв смисъл и двете едновременно.

През 1935 година Шрьодингер използвал примера с котка в кутия, за да илюстрира парадоксалността на суперпозицията: по квантовите закони докато кутията не бъде отворена от наблюдатели, котката е едновременно и жива, и умряла.

Бойко Борисов в момента е в политическо-наказателна суперпозиция, макар че в неговия случай не става дума за котка, а по-скоро за лисица. И то лисица, която обича да се прави на умряла, което затруднява още повече уточняването на реалното ѝ състояние.

Кутията на Борисов

Строго погледнато, феноменът Борисов сега е едновременно в две свои инкарнации. Едната е вълнова: той се носи на все още незатихналата “вълна на народната симпатия”. Според множество изследвания, Борисов остава лидерът на най-голямата политическа партия. Благосклонни анализатори мерят съсредоточено неговата преднина пред останалите и пророкуват, че тя няма да бъде стопена в месеците до изборите. Харалан Александров пък направо каза, че със спящата си снимка Борисов разпалил майчинското чувство у жените. Като цяло привържениците на ГЕРБ се оплакват, че тъй като опонентите им не могат да бият “вълната” Борисов на избори, искат да го сведат до частица – и то частица с корумпиран заряд.

Но теорията за Борисов като високоенергийна корумпирана частица също има привърженици и набъбваща непряка емпирична подкрепа: записи, смс-и, обвинения, че управлението е дало на Васил Божков данъчни привилегии, срещу които той се е отчитал по един или друг начин на премиера и финансовия министър. Срещу тази емпирия премиерът досега е противопоставил основно клетви и кръстене в ефир. А финансовият министър още по-малко.

Въпросът е обаче, че кутията на Борисов все още не е отворена научно и професионално и затова, обективно погледнато, той си битува в суперпозиция: може да е и популярна вълна, и корумпиран елемент. Главният прокурор Гешев е натоварил неизвестен свой подчинен с експеримента по отварянето на кутията, но този експеримент – за разлика от разследването на Бобокови например, се провежда на тъмно и от него в публичното пространство не излиза ни смс, ни дявол. Някои виждат в тези действия на прокуратурата преднамереност. Да им се чуди човек как са стигнали до подобен извод (това е ирония).

Съмненията, че прокуратурата ще отвори както трябва кутията на Борисов, се засилват и от факта, че нейните детектори са настроени да хващат корумпирани частици само сред опозицията и неудобните. Нещо повече: когато става дума за хора извън сърцевината на властта, прокуратурата открива корумпирани частици и там, където ги няма. В едно дело наскоро съдът установи, че обвиняемите са били обвинени в два вида деяния: а) такива, които не са престъпления; б) престъпления, които не са се случили. С такава апаратура обвинението може да изкара от кутията на Борисов само умряла лисица. Или поне такава, която се прави на умряла.

Голямата загадка

Но проблемът не е толкова какво ще се случи в края на експеримента, нито пък в съмненията в компетентността и най-вече добросъвестността на родната съдебна власт. Истинската загадка е, че Борисов не бърза да сложи край на суперпозицията. Всеки нормален премиер в неговата ситуация би искал моментално да се разсеят и най-беглите съмнения и той да излезе от кутията като една жива, щастлива и уважавана котка. Би изисквал бързи и категорични действия, би искал наистина независимо разследване, би включил дори и хора, посочени от опозицията. И сам би се опитал да опровергае с аргументи всички обвинения. Така поне би действал някой, който е сигурен в своята невинност.

Стратегията на нашия премиер обаче е доста по-различна. Той изглежда не би имал нищо против, ако суперпозицията му продължи до изборите, а защо не и след това. ГЕРБ също нямат нищо против такъв вариант: вицепремиерът Дончев призна, че някои от изнесените факти за премиера изглеждат и звучат правдоподобно, но и той не настоя за бързо и категорично отваряне на кутията.

И накрая: от гледна точка на демократичната теория и практика на т.нар. развити демокрации, премиерите просто не бива да бъдат в суперпозиция. Ако са корумпирани и има сериозни съмнения за това – те подават оставка. Ако не са – тогава спокойно могат да си мерят популярността с опозицията и да се състезават с нея. Но фактът, че си малко по-популярен от опозицията, не означава, че може и да си с толкова по-корумпиран от нея.

Стигне ли се до такива бакалски сметки, демокрацията е под реална заплаха, защото управляващите ще се окопават във властта по всякакъв начин. Така те ще се опитват да отлагат момента на истинското, научно издържано и професионално отваряне на кутията. И ще говорят, че суперпозицията е нормалното състояние на политиката и че всички (президентът включително) са в суперпозиция. Тоест, суперпозицията е единственото възможно състояние на нещата.

Да, не е научно доказано, че нашите управляващи съзнателно се стремят да отлагат изясняването на картината. Но някак изглежда, че правят точно това.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.