Каква ще бъде КПКОНПИ начело с Цацаров

Сотир Цацаров Сотир Цацаров

Каква ще бъде КПКОНПИ начело с Цацаров

Новите дрехи на Цацаров: картелът действа безотказно. Знаем какъв главен прокурор беше Цацаров. Затова можем да се досетим каква работа ще върши начело на КПКОНПИ. Предизвестен е и финалът: най-лошото, което може да му се случи, е да го пратят в някоя живописна южна страна.

Планът на управляващите сработи перфектно: Иван Гешев е новият главен прокурор, а досегашният „главен” – Сотир Цацаров – застана начело на КПКОНПИ.

Изборът на Цацаров беше предизвестен – за него гласуваха 165 депутати. Но имаше и изненада: въпреки уверенията на Корнелния Нинова, че нейните съпартийци ще са „против”, близо половината народни представители от БСП подкрепиха Цацаров. Това поведение разбива на пух и прах претенциите на социалистите да бъдат „основната” опозиционна партия.

Не по съвест, а по джоб

Знаем, че има седем-осем души на Цацаров и Пеевски в групата, но 27 „за” – това е изненада”, коментира уж шокиран представител на парламентарната група на социалистите. Явно и в този парламент политическият картел действа безотказно. И няма особено значение дали БСП са изтъргували зле прикритата си подкрепа за Цацаров и Гешев срещу вдигането на партийната субсидия на 8 лева или срещу нещо друго. Факт е, че социалистите не издигнаха свой кандидат нито за главен прокурор, нито за шеф на антикорупционната комисия. Категорично не можем да приемем и оправданията на лидерката на социалистите, че КПКОНПИ не била работещ орган и затова те нямали номинация.

Проблемът не е толкова в органа. В най-корумпирана държава в ЕС има нужда от подобна институция. Бедата е в превратната ѝ политическа употреба. Досега Комисията оперира като бухалка в ръцете на силните на деня. А в БСП нямат нищо против. Още по-странно е поведението на социалистите в контекста на критиките, които валят от всички страни (САЩ, Венецианската комисия, Комитетът на министрите към Съвета на Европа и т.н.) по адрес на нашето правосъдие. Изобщо: социалистите гласуваха не „по съвест”, а „по джоб”.

Каква ще бъде КПКОНПИ начело с Цацаров

Но да се върнем към избора на Цацаров. За да отговорим на въпроса какъв ръководител на КПКОНПИ ще бъде той, първо трябва да видим какво е свършил като главен прокурор. По данни на „Алфа Рисърч” от септември 2019, едва 10% дават положителна оценка за работата на Цацаров. Отрицателна е оценката на цели 49% от българите. И още: целият седемгодишен мандат на Цацаров премина под сянката на думите „ти си го избра” – тоест, под сянката на съмненията, че угодничи на ГЕРБ и ДПС. Под неговото далновидно ръководство прокуратурата прати в „трета глуха” неприятни за управляващите сюжети: съдбата на онова прословуто тефтерче на Златанов, разходите на Авиоотряд 28, записите „Ало, Ваньо” и „Двете каки”, Костинбродската афера, ролята на Делян Пеевски във фалита на КТБ и т.н. А от „хумора” на Цацаров е видно, че и за „двете батки” нищо няма да научим. Да не забравяме и това: Цацаров демонстрира твърдата си подкрепа за единствения кандидат за негов наследник на поста главен прокурор. Кандидат, чиито професионализъм и морални качества са оспорени от редица уважавани юристи.

Не, с новия шеф начело КПКОНПИ няма да отбележи исторически поврат в „борбата” срещу корупцията. Бухалката ще продължи да удря селективно, но ще бъде държана в кадифена ръкавица. „Инструкторите” също ще се запазят. Неслучайно в своята концепция Цацаров се отказа от „излишни” теоретизации по темата за предотвратяването на корупцията. Нито дума например относно спорната законност на т.нар. „гражданска конфискация”.

На къса каишка

За сметка на това в концепцията на новия ръководител се набляга на „административната” реформа на органа, която по същество ще му даде допълнителни лостове да държи всички служители на къса каишка. В крайна сметка никой уважаващ себе си изпълнител на поръчки не желае някой дилетант, въоръжен с младежки идеализъм, да провали неговите исполински зидаро-мазачески усилия.

Предизвестен избор, предизвестена дейност. И предизвестен финал. Вече знаем, че ако Цацаров не оправдае „високите” очаквания, най-лошото, което може да му се случи, е да отиде на топло в някоя живописна южна страна.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.