Каква е технологията на абсурда?

Каква е технологията на абсурда? Каква е технологията на абсурда?

Куче влачи – диря няма. Никъде в света няма такъв работодател – идиот, който да остави без контрол подчинените си. Много е просто – ще фалира.

Ще го окрадат, ще го ограбят и разорят. Диря има – кучето пак си влачи. Хранилката се пълни от поредния балък.

Първо – ние не ги избираме. Бандитите сами се подреждат и разпределят по партийни листи. Отпечатват си бюлетини, каквито и колкото им трябват. Слагат свои хора в районни, секционни и централни избирателни комисии. Сами се преброяват и се намърдват в Парламента. В същото време, орди от платени журналя и социолози ни масажират кой какъв рейтинг имал и кои щели да са печелившите числа. Второ, трето и петнадесето следват като откос от автомат Калашников: Сами си гласуват заплати и бонуси. Приемат си, каквито им трябват на тях закони. Назначават си който и където си решат. Така се сдобиваме с изпълнителна власт, която изпълнява желанията на кого? На тези, които са ги назначили, разбира се. А това не сме ние. По същият начин се назначават прокурори и съдии – кучетата пазачи на цялата схема. На работодателите – идиоти (това сме ние) им се набива в главите, че властите били разделени и уж работят на ползу роду. Така грабежът може да продължи поне още 24 години, стига да има какво да се опоска. Единствената препирня между бандитите настъпва, когато се счепкат за постове. Колкото по-нависоко, толкова по-големи и повече рушвети и облаги. Създават се десетки, стотици структури за борба с корупцията по високите етажи на властта, които всъщност генерират корупция и престъпност. Невъзможно е разбойниците сами да се самоарестуват и самоосъдят. Дори не си правят труда да симулират справедливост и законност. Предават си щафетата едни на други и ни въртят едни и същи скопени обещания. Те си знаят – балъците никога не свършват. Пасивните донори никога не свършват. Апатичните нямат край. Страхливите са повече от смелите. По-лесно е да си роб, отколкото свободен човек. Робът е безгрижен и никога за нищо не е виновен. Свободният има задължения и отговорности. Например – като работодател да се грижи за подчинените си, а това означава – и за себе си. Нещата са взаимносвързани. Като ти бръкнат в джоба на улицата и ти откраднат 20 лв. ще вдигнеш олелия до Бога. Ще има преследване, битка, отстояване на своето „аз”. Когато ти взимат живота и този на твоите родители и деца, не се случва нищо. Парадоксално, но факт. Ние сами сме и причината, и жертвите на този парадокс.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.