Как Путин вижда Втората световна война

Новата конституция: разделяй и владей Новата конституция: разделяй и владей

Как Путин вижда Втората световна война

Американско списание публикува статия на Путин по повод 75-тата годишнина от Втората световна война. Той обяснява, че през 1940 година Литва, Латвия и Естония едва ли не доброволно се присъединили към СССР. Ето и още:

На 18 юни американското списание “The National Interest” публикува авторска статия на Владимир Путин, озаглавена “Истинските уроци от 75-тата годишнина на Втората световна война“. Там, между другото, президентът на Русия твърди, че Латвия, Литва и Естония “са се присъединили” към СССР през 1940 година след сключването на пакта Молотов-Рибентроп и то със съгласието на ръководствата на тези страни.

Тяхното влизане в състава на СССР “съответстваше на международното и държавно право по онова време“, подчертава авторът. По неговите думи, балтийските държави си били “съхранили своите държавни органи и език“, а така също получили “представителство във висшите държавни структури на Съветския Съюз“.

Руският президент твърди още, че през септември 1939 ръководството на СССР е “имало възможност да пренесе западната граница на страната още по на запад – чак до Варшава“, но властите били решили да не го правят.

Анексията на балтийските страни

Договорът за ненападение между Германия и СССР, известен още като пакта Молотов- Рибентроп, е подписан в края на август 1939 година. В допълнителен протокол към пакта се съдържа договореност за подялбата на Източна и Централна Европа на отделни сфери на влияние. Това позволи на нацистка Германия да нападне Полша на 1 септември 1939 година. Две седмици по-късно съветски войски стъпват на полска земя.

На 15 юни 1940 Червената армия нахлува в Литва, на 17 юни – в Латвия и Естония. През юли 1940 под контрола и под диктовката на Кремъл в балтийските страни започва създаването на нови правителства. Започва и чистка в управляващите кръгове, уволнени са всички държавни служители, армията е преобразувана, на репресии са подложени представители на националните елити, извършена е масова депортация на жители от Литва, Латвия и Естония в Сибир. В началото на август 1940 трите републики са приети в състава на СССР “по молба” на техните министерски съвети.

В своя резолюция Съветът на Европа описва влизането на балтийските държави в СССР като окупация, насилствено включване и анексия. През 1983 и Европейският парламент го осъди като окупация.

Причините за войната според Путин

В своята статия Путин разсъждава и над предпоставките, довели до войната. Според него, е “несправедливо да се твърди, че двудневната визита на нацисткия външен министър Рибентроп в Москва се е превърнала в главна причина за началото на Втората световна война“.

Ето какво пише Путин по-нататък: “Всички водещи страни в определена степен носят отговорност за това. Всяка от тях е допускала фатални грешки, смятайки надменно, че ще може да надхитри останалите, да получи предимства само за себе си или да се опази от задаващата се световна катастрофа. Цената за това късогледство и отказът да се създаде система за колективна безопасност платиха милиони хора с живота си“, обобщава Путин.

Участниците в срещата на ОНД (Общността на независимите държави)* през 2019 се договориха относно необходимостта “да се предаде на идните поколения спомена за това, че главната заслуга за победата над нацистите принадлежи на съветските народи“. В статията се казва също, че представители на всички републики от СССР са воювали “рамо до рамо” на фронта и в тила.

Това решение (на ОНД – б.ред.) “предизвика вълнения в Европа и света“, отбелязва Путин. По неговите думи, “някои политици, действащи по навик, побързаха да заявят, че Русия се опитва да пренапише историята.”

В статията си за американското списание президентът на Русия апелира да се ускори публикуването на архивите – особено на някои неизвестни документи от периода преди и по време на Втората световна война.

*ОНД е регионална международна организация, чиято цел е да регулира сътрудничеството между страните, по-рано влизащи в състава на СССР. В нея членуват 11 от държавите от бившия Съветски съюз

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.