JAMALA – 1944 EUROVISION 2016

JAMALA JAMALA

JAMALA – 1944   Украйна е победител в Евровиизия 2016

Украйна избра своя представител на Евровизия 2016 в Стокхолм. Джамала триумфира по време на оспорвания финал с песента си “1944″ и ще представи страната във втория полуфинал на конкурса на 12-ти май. Изпълнителката спечели безапелационно вота на зрителите, но остана на второ място при журито.

Композицията “1944″, която е дело на изпълнителката, разказва за депортацията на кримските татари през 1944. Над 230,000 татари са прогонени от родните си места. Семейството на Джамала също е сред тях. Те биват депортирани в Киргизстан, където се ражда и изпълнителката. След обявяването на независимостта на Украйна семейството ѝ се мести в Крим. Песента е вдъхновена от разказите на бабата на Джамала.

Видео от изпълнението на Джамала от украинския финал:

EUROVISION 2016 - UKRAINE - JAMALA - 1944

Сузана Джамаладинова, по известна с псевдонима си Джамала, е родена на 27 август 1983 година в град Ош, тогавашна Киргизка съветска социалистическа република. Занимава се с музика от ранна детска възраст. Завършва музикалната академия в Киев, със специалност оперно пеене. Джамала добива популярност през 2009, когато взима участие в конкурса “Нова вълна” и в последствие го печели. През 2011 взима участие в националния финал на Украйна за Евровизия с песента си “Smile“. Джамала е сред фаворитите за победата, но остава на трето място. Надпреварата е белязана със скандал свързван със зрителското гласуване. Организаторите решават да организират нов финал, в който да вземат участие само песните от топ 3, но Джамала отказва да вземе участие.

Jamala

Jamala

Official web-site: http://jamalamusic.com
Facebook – http://facebook.com/jamalaofficial
VKontakte – http://vk.com/jamalaofficial
Twitter – http://twitter.com/jamalaofficial

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.