Ако си клиент на банка в България

банка в България банка в България

Ако си клиент на банка в България, ти трябва доста мазохизъм

България е в стагнация, но печалбите на повечето банки растат постоянно – не защото са подобрили обслужването на клиентите си, а защото са ги поставили на колене, твърдят експерти.

Международният финансов консултант Любомир Христов твърди, че няма друга страна в Европейския съюз, в която банковите клиенти да са поставени в толкова неравноправно положение: „Трябва да си истински мазохист, за да прибегнеш до банкови „услуги“ в България. Тя е единствената страна в Евросъюза, в която банките си позволяват едностранно да променят условия и лихви или да въвеждат допълнителни такси и комисионни по вече сключени договори, без да са задължени да предупреждават клиентите си предварително.

В България банките покриват рисковете и загубите си, като ги прехвърлят изцяло върху добросъвестните си клиенти във вид на всевъзможни допълнителни такси“. „За да задържат и увеличават големите си печалби, банките в България просто променят методологията на изчисление на дължимите за услугите им суми. Те уведомяват клиентите си постфактум, че е било взето някакво решение за промяна, за което те е трябвало сами да се информират в салоните на банките или от сайтовете им в интернет. Броят на таксите и комисионните е също несъразмерно голям. Ето защо в България фалират не банките, а техните клиенти. В крайна сметка именно те обслужват банките, а не обратното

Липса на прозрачност

Гражданският контрол над банковите институции също е затруднен. Главният редактор на електронния сайт е-vestnik.bg Иван Бакалов знае от личен опит колко трудно е да се разследват банките в България. Журналистът наскоро спечели тежък съдебен спор с банкерката Петя Славова, която се опита да го осъди след публикации за престъпления в оглавяваната от нея Инвестбанк.

Описах случай с три фирми, от чиито сметки са източени общо над 5 млн. долара. Има и други, за които се говори в различни доклади и съдебни документи. Кражбите са доказани, има проверка на БНБ и доклад, има разследване на прокуратурата с показания на свидетели, има осъден един главен счетоводител на клон „Централен” на банката. Само дето парите не са върнати на окрадените“, резюмира Бакалов фактите от съдебната си сага със Славова.

Според него, условията за клиентите на българските банки са неизгодни, дори най-лошите в цяла Европа. „Има безумни такси за всичко. Взимат дори такса за проверка, ако клиент се оплаче, че има извършено нещо нередно с картата му или по сметката му

Защитата на потребителите непозната територия в България

Любомир Христов на свой ред твърди, че колкото една банка в България е по-голяма, толкова е и по-нагла към клиентите. Голям проблем пред потребителите на банкови услуги е фактът, че България е единствената членка на Европейския съюз, в която не е създадена институцията на финансовия омбудсман. А именно тя би могла да решава много от споровете на клиентите с банките, особено в случаите, когато се касае за неравноправни клаузи и неголеми надвземания.

Любомир Христов обяснява, че в България банките продължават да правят неща, които са били забранени в Европейския съюз още от средата на 90-те години. „Това, което централите на чуждите банки не смеят да вършат в страните си, го правят в българските си клонове – например едностранно да променят вече сключени банкови договори.

Тази практика беше прекратена заради съществуващата европейска Директива за неравноправните клаузи. Тя би трябвало да се прилага и в България от Комисията за защита на потребителите. Дори и това да се случи, най-високата глоба, която грози злоупотребяващите банки, са смешните 8000 лева.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.