Големият проблем Alexis Tsipras

Alexis Tsipras

Защо Ципрас подаде оставка?

Гръцкият премиер Ципрас доказа за пореден път, че е майстор на тактическите ходове. Само с тактика обаче страната му не може да бъде спасена.

Алексис Ципрас отново успя да ни изненада. Първоначално смяташе да иска вот на доверие. Впоследствие се заигра с мисълта да свика извънредно заседание на парламента, на което да се даде зелена светлина за мерките за икономии. А накрая спонтанно реши да подаде оставка. Но нима е допустимо просто да си вземе шапката и да остави държавния глава Прокопис Павлопулос да се оправя както намери за добре? Доскоро подобно нещо беше немислимо с оглед на евентуалните последствия от такава стъпка.

Защото според изискванията на сегашната конституция в подобна ситуация президентът би трябвало първо да връчи на Ципрас нов мандат за съставяне на правителство. Ако той се провали в това начинание, държавният глава трябва да даде мандат и на втората или третата по големина партия в парламента. И чак след като бъдат изчерпани всички тези опции, може да се отиде на предсрочни избори. А това би означавало, че мандат би получила и дяснорадикалната „Златна зора”, която е третата политическа сила в парламента.

Няколко сценария и един основен въпрос

Фактът, че до петък сутринта Павлопулос запази пълно мълчание, отваря място за всевъзможни спекулации. Дали държавният глава не тълкува конституцията по различен начин – или съставянето на голяма коалиция е все пак възможно? А може би вътрешнопартийната опозиция в самата „Сириза” ще се превърне в трета парламентарна сила и по този начин ще се добере до мандат за съставяне на правителство, с което десните радикали ще бъдат изхвърлени от тази схема? В гръцкия политически живот няма невъзможни неща – това вече всички го знаят.

Основният въпрос обаче си остава: защо Ципрас подаде оставка? Защото просто няма друг избор, гласи отговорът. Ципрас се превърна в партиен лидер без партия, след като десетки леви депутати отказаха да следват неговия курс, в резултат от което важни проектозакони се приемаха само благодарение на гласовете на опозицията.

Предсрочните избори дават на Ципрас възможността да състави изборните листи както намери за добре и така да се освободи от всички, които му пречат. И още едно предимство за Ципрас: новите избори ще се проведат още през септември, а това означава, че радикалните леви сили около бившия енергиен министър Лафазанис едва ли ще имат време да създадат своя „фронт срещу политиката на икономии”, с помощта на който да привлекат част от избирателите на „Сириза”. Неслучайно Лафазанис се оплака в четвъртък от необичайно краткото време за предизборна борба.

Големият проблем

Гръцката история показва, че една лявоориентирана партия може да има успех само ако успее да овладее центъра на обществото. И ако е ръководена от харизматична личност. „Сириза” начело с Ципрас изпълнява тези условия – за разлика от групировката около Лафазанис. Ако Ципрас успее да се възползва от сегашната ситуация и чрез предсрочни избори се отърве от радикалните сили в партията си, талантът му на тактик би получил ново потвърждение. Проблемът обаче е в това, че с провеждането на вече трети избори в рамките на седем месеца не може да се реши нито един от финансовите проблеми на Гърция. Тъкмо обратното – това ще хвърли на вятъра още много пари.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.