ЕГН-то ни е по-умно от нас !

ЕГН-то ни е по-умно от нас ЕГН-то ни е по-умно от нас

Във фантастичните екшъни създадените от човека роботи изведнъж помъдряват, сещат се, че са жестоко прекарани в тоя живот, разбунтуват се и разгонват фамилията на създателите си и цивилизацията им.

У нас – аналогичен случай! В едно прекрасно априлско утро ЕГН-тата ни помъдряха, разбунтуваха се и поеха по свой самостоятелен път. Ориентираха се в политическото пространство, харесаха си партии и лидери, включиха се в подписките, продемонстрираха високо гражданско съзнание и заеха национално отговорни позиции.

Крайно време беше в тази държава някой да ги заеме тия национално отговорни позиции!

Крайно време беше най-после да разберем, че ЕГН-то ни е по-умно от нас!

Стига с тия мрънканици и междупартийни дърляния! Стига с това несъзнателно гражданско общество, което само срещу петдесетачка или скромна почерпка и обещание за хиляда кинта пенсия плюс таблет за внучето ще мине на страната на исконните евро и прабългарски ценности! Стига с пезевенкските номера по кампаниите! Никакви флашки, никакви записи, никакви офшорки, никакви тефтерчета, никакви опорни точки, никакви печатници, никакви объркани списъци! Никакви чували с бюлетини, никакви грешки в протоколите!

Свърши се тяхната – вече няма да има нужда от всичко това! Както се вижда от публикуваните списъци с подписи в подкрепа на еврокандидатурите на нашите кандидатевропредставители, и от нас скоро изобщо вече няма да има нужда – на създадените от самите нас партии ние вече не сме нужни.

Трябват им само ЕГН-тата ни!

И съвсем правилно!

ЕГН-то не иска да яде и да пие. На ЕГН-то не му трябва материален стимул, за да вземе правилното решение. ЕГН-то послушно търчи да гласува, а не си стои у дома в сюблимния ден на народен избор.

ЕГН-то не мрънка, че му е малка пенсията.

Не се оплаква, че половин година работи без заплата.

ЕГН-то няма нужда от ток, няма нужда от парно, няма нужда от надежда, няма нужда от залъгване, няма нужда от нищо – то си живее кротичко някъде в списъците и се появява, само когато е призовано от гражданския си дълг.

Най-после ни стана ясно за какво ни броят – не за хора – за номера. Единни граждански, но – номера.

Всичко на тоя свят си има номер.

Къщите са ни номерирани. Улиците са ни номерирани. Комплексите са ни номерирани. Младостите са ни номерирани. И възрастите – също. Овцете са ни номерирани. И козите. Даже и последният пръч си има ушна марка с номерче – като викнеш: “Пръч номер хиляда сто и двайсет – на линия!“, веднага се напърчва и търчи с рогата напред.

Дори китайката си има номер, ама иди го разбери…

Всъщност – знае ли някой ЕГН-то на китайката?

Да не вземе да ни спретне някой номер по изборите, че тогава и списъците с ЕГН-та няма да помогнат!

Румен БЕЛЧЕВ

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.