Един “бос”, един президент и един бизнесмен

бойко-борисов-пламен-бобоков-румен-радев

Един “бос“, един президент и един бизнесмен

Единият е президент, другият “бос“. Според прокуратурата, висок обществен интерес има явно само към първия. Подслушван ли е президентът Радев? И защо около кореспонденцията на Бобоков с Борисов все още цари мълчание?

Българската прокуратура напоследък е свръхактивна, но усещането за двоен стандарт в работата й става все по-силно.

В четвъртък Пламен Бобоков показа есемеси, които бил разменил с министър-председателя Бойко Борисов през март 2019. В тях бизнесменът, който управлява “Приста ойл“, настоява за среща по повод на задържания либийски танкер “Бадр” и нарича г-н Борисов “бос” – той бил “началник на държавата“.

За безпристрастността на прокуратурата

Но дали г-н Гешев ще разследва и министър-председателя Борисовза “търговия с влияние“, както президентския секретар Пламен Узунов? За кореспонденцията между секретаря и бизнесмена, в която впрочем също става дума за влошените отношения с Либия, прокуратурата е много словоохотлива. Тя разпрати разпечатки на разговорите до медиите, оправдавайки се с “големия обществен интерес”. Същевременно за разговорите между Бобоков и Борисов обаче се пази мълчание. Нима “общественият интерес” към тях е по-малък? 

Вместо да отговорят директно на хвърлената от бизнесмена ръкавица, от прокуратурата разпратиха до медиите други разпечатки, от които изглежда, че г-н Бобоков е комуникирал и с президента Румен Радев. Те би трябвало да поставят бизнесмена в гореща вода, защото той отрича изобщо да има телефонния номер на държавния глава.

Пиарът на г-н Бобоков обаче заяви, че тези разпечатки не са от неговия телефон.

Поредният “ход” на прокуратурата не разсейва съмненията в безпристрастността ѝ, а дори ги засилва. Да, ако г-н Бобоков е излъгал, че няма координатите на президента, това не говори добре за него. В разговорите между тях, разбира се, само по себе си обаче може да няма нищо укоримо, а и не е ясно за какво точно е ставало дума – държавното обвинение не разкрива “репликите” на президента.

Така възникват нови, неприятни за прокуратурата въпроси. Може би двата най-важни сега гласят: Подслушван ли е държавният глава в скандално нарушение на закона? И защо се бави отговорът по темата за комуникацията между Борисов и Бобоков?

Дори подчинените на г-н Гешев да наваксат, залавяйки се и с подадената от бизнесмена “нишка”, това няма да разсее съмненията в тяхната пристрастност.

Въпреки че в чл. 103 от Конституцията ясно е разписана процедурата за повдигане на обвинение срещу държавния глава, през януари 2020, г-н Гешев попита Конституционния съд при какви обстоятелства прокуратурата може да разследва президента и вицепрезидента. От държавното обвинение не си направиха труда да аргументират внезапния интерес към този специфичен казус.

Според Конституцията, процедурата по чл. 103 се инициира от народните представители; т.е. предвидено е “моторът” на едно обвинение срещу държавния глава да бъде парламентът, не прокуратурата. Причината е, че парламентът е институцията, която в най-голяма степен би трябвало да отразява констелацията от различните интереси в обществото.

Нужно ли е да припомняме на г-н Гешев, че – поне според Конституцията – България е република с парламентарно, а не с прокурорско управление? Или дефектите в работата на прокуратурата, трябва да бъдат компенсирани чрез промени в Наказателния кодекс?

България е “есемес демокрация”

По-рано през 2020 имаше сходен скандал – от разпространения от прокуратурата запис между президента Радев и командира на ВВС ген. Стойков се разбра, че държавният глава, въпреки имунитета му, е подслушван. Подслушването най-вероятно е било осъществено от ДАНС, които са пряко подчинени на Министерския съвет. 

Нима работата на г-н Гешев и колегите му не е базирана на правото, а на партийни и/или бизнес интереси? Интереси, които, например, им повеляват да внушават, че в президента и неговите секретари има “нещо гнило“, нещо “престъпно“?

Що се отнася до случая с Пламен Бобоков, тезата му, че търсел контакт с високопоставени политически фигури, защото не желаел да се стига до драматично влошаване на отношенията между Либия и България (от което бизнесът му би загубил милиони), изглежда достоверна. Той няма как сам да “назначава” посланици; процедурата за определянето им е сложна и включва няколко институции, включително МВнР (вж. чл. 63 от Закона за дипломатическата служба).

Презумпцията за невиновност трябва да се спазва. Въпросите за “премълчаната кореспонденция” на Бобоков с Радев и Борисов, за “съмненията“, “паднали” върху президентските секретари, трябва да се обсъждат и доказват единствено в съда.

Едно е ясно отсега: България е “есемес демокрация“. Но какво правят обикновените граждани, които нямат достъп до финия слух на “босовете“?

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.