Добре дошли в безвремието!

Добре дошли в безвремието! Добре дошли в безвремието!

Последните години на НРБ: дали и днес не е същото?

Последните години на НРБ бяха време на цинизъм, безразличие и конформизъм. Мъртви думи, парализирано общество, безсилие и бягство от реалността. Почти същият похлупак е надвиснал сякаш и над днешна България.

Помните ли втората половина на 1980-те години в НРБ, късния Живков, малко преди “залез слънце“? Тези пет години могат да се поберат в пет думи: безвремие, цинизъм, конформизъм, безразличие, ескейпизъм.

Защо да ги помним ли? Ами защото над днешна България сякаш е надвиснал почти същият похлупак както тогава. И не става дума само за смога над София.

Безвремието от 1980-те

Затискаше ни усещането за спряло време. Тодор Живков и Лили Иванова бяха вечни и вездесъщи. От пленум на пленум се повтаряха едни и същи мъртви думи. В тази страна просто няма какво да се случи, казвахме си в онези години. Дали и днес не е същото?

Цинизмът от 1980-те

Всички знаеха, че властта лъже, но какво от това? “Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим.” Важните и ценни неща задължително се набавяха “по втория начин“, законността беше пълен фалшификат, а главната философия гласеше: Аз да подредя себе си и семейството, пък оттам-нататък… Дали и днес не е същото?

Конформизмът от 1980-те

С някои микроскопични изключения (Русенския комитет!) опозиция нямаше. Огромното мнозинство се беше нагласило в уютния пашкул на безвремието и мъртвия език. Общественото тяло беше в парализа и само от време на време рефлекторно помръдваше по някой пръст или примигваше с око. А днес? Сега опозиция може и да има, но парализата на общественото тяло си е същата. И окото пак само примигва.

Безразличието от 1980-те

Съветският съюз се тресеше от промените, Москва и Вашингтон се сближаваха и разоръжаваха, в Чехословакия, Унгария и Полша пластовете се раздвижваха, вече дори миришеше на обединена Германия. А в България само една шепа хора четяха какво става в СССР и по света. И това беше. Блатото дори не бълбукаше. А през 2020 година? Днес телевизионните новини показват 30 минути престъпления и инциденти. Външният свят сякаш не съществува. Всички играят хоро.

Ескейпизмът от 1980-те

В задимената панелна кухня, пред салатката и ракийката, в бунгалото в Китен, пред телевизора с някой чешки или бразилски сериал – българският човек от втората половина на 1980-те години беше перманентен беглец от собствения си монотонен живот. Криеше се понякога и на вилата, където четеше художествена литература. Вилата и преводната книга бяха обект на желание и носталгично убежище. А днес? В кухнята вече има плазма. Вместо Китен – Халкидики. Сериалите са турски. Геймърите се крият из своите измислени светове, а хипстърите ходят на СПА. Няма спор, по-добре е, отколкото през 1980-те. Но общественото тяло пак няма сили да се издърпа за косите от блатото на застоя.

Добре дошли в безвремието!

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.