Деня на будителите президентът Румен Радев

Деня на будителите Деня на будителите

Защо Радев говори такива неща?

В словото си за Деня на будителите президентът Румен Радев допусна най-малко три грешки: каза една неистина, обиди много българи и влезе в пълен синхрон с антиевропейската реторика, спонсорирана от Кремъл. Защо го прави?

И наистина будителят не е интелектуалец по европейски образец, това е наша, българска духовна категория”. Тези думи на президента Румен Радев стреснаха много хора. Едни реагираха, други се обидиха. Изречението е част от речта на държавния глава за Деня на народните будители, който България отбелязва на 1 ноември. Подобни слова са традиционно скучни и затова рядко правят впечатление. Но това противопоставяне на българския стремеж от втората половина на 19 век за изграждане на образована и развита национална държава срещу европейската идея изобщо, бе веднага забелязано. И бе разчетено като гаф.

Изказването на Румен Радев е неуместно най-малко по три причини. Първо, казаното от него не е истина. Второ, то обижда много българи, чиито житейски усилия са свързани с приобщаването на България към Европа, а не с разграничаването. Трето, подобно конфронтационно изказване е не просто в синхрон с мощната антиевропейска реторика, която режимът на Путин спонсорира, а даже я усилва. Затова за президента Радев ще бъде най-добре, ако оттук нататък чете по-внимателно какво са му подготвили, за да избягва ситуации като цитираната.

Деня на будителите

Будителите еднозначно са европейци

Будителите са онези българи, които в годините преди Освобождението работят за постигането на независима и свободна България, изградена точно по европейски образец. Представителната демокрация, равенството пред закона, светската държава са все явления, които будителите са „докоснали“ при пътуванията си в Европа или от книгите на европейските просветители. Републиката, за която говори Левски, не е някакво самобитно изобретение, родило се в будните градчета на територията на Османската империя. И вместо президентът да използва високата си трибуна, за да напомня на българите, че винаги са били европейци и част от най-напредналата цивилизация, той залага на противопоставянето между будителите и Европа.

Впрочем, „европейският образец“ не е единствената конфронтация с европейското в това слово. Говорейки за малкото пари, които държавата отделя за наука, Радев каза и това: „И някак си аз не приемам, че трябва да дойдат еврокомисари, както се случва напоследък, и да ни кажат, че 0.2% от БВП за наука и за научни изследвания са крайно недостатъчни. И ни дават дори конкретни цифри – поне 10 пъти повече“. Неприкритото раздразнение от съветите на еврокомисарите е подчертано в следващото изречение, което завършва с думите: „указанията, които ни се дават отвън“. Така че противопоставянето срещу Европа изглежда като умишлено заложен ефект в тази реч. А точно в този случай е излишно – с какво са му виновни на Радев еврокомисарите, когато просто констатират реален проблем в България? Нима не е чел поредицата от социологически проучвания, които показват не само много по-високото доверие към „онези в Брюксел“, но и очакването на българите те да правят точно това – от време на време „да вкарват в пътя“ нашите политици.

Защо говори така?

С тези си думи президентът Румен Радев обиди значителна част от българите. Онази част, която свързва последните две-три десетилетия от живота си с последователните усилия за приобщаването на България към Европа. Едни са се занимавали с политика, други са гласували за тези усилия, трети са излизали на улицата, когато някой е искал да отклони страната от този път на развитие. Това е огромна част от българския народ – и точно тази част има непризнатата заслуга за това, че днес България е част от Европейския съюз. Защото почти всяка година бяхме пред избор – и българските граждани имаха пълната свобода да изберат различна посока. Но ден след ден, вот след вот, тази част от българския народ продължаваше да върви към Европа. А можеше да бъде различно. Можеше да се предадат, можеше да спечелят другите. Нека погледнем какво е днес в Македония например, за да сравним.

С подобни изказвания Румен Радев рискува да се самообяви за антиевропейския политик на България. Пък и не спира да се „старае“ – да си спомним само как отиде в Полша, откъдето поиска ЕС да свали санкциите срещу Русия. Или по-точно – срещу високопоставените лица, участвали в незаконното анексиране на Крим. Да отидеш точно в Полша и да кажеш точно това?!

Разбира се, съществува възможността президентът изобщо да не е искал да говори срещу Европа. Но който е подготвял словото му за Деня на будителите, определено е искал. Възможно ли е обаче Радев да не се е досетил, че думите му могат да бъдат разчетени така? Липсата на политически опит вече не може да бъде оправдание. Минаха десет месеца все пак.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.