Да поговорим за парите на българските партии

парите на българските партии парите на българските партии

Да поговорим за парите на българските партии

Когато правиш нещо, обикновено трябва да знаеш защо го правиш. Но при реформата на българските партийни финанси логиката се загуби някъде по пътя и май вече никой не помни какво точно се случи. Затова да подредим нещата:

Да, логиката се загуби и май вече никой не си спомня защо бе въведена държавна субсидия за партиите, защо след това тя бе отменена и защо наскоро пак бе въстановена на нива от 8 лева за глас. В декемврийската мъгла се скъта и една друга иновация – от лятото партиите получиха право да се финансират неограничено от фирми. Това уж беше въведено като “компенсация” за отнетата им субсидия. Сега субсидията беше “върната”, но компенсацията остана.

Хаотични движения и неясни цели

Тези хаотични телодвижения на политическия промисъл дават на всички чудесна възможност да се упражняват по темата за финансирането на партиите. Всякакви идеи се пускат в пространството, като единственото, което остава неясно, е какво точно се цели с тях.

Какво се целеше например със свиването на субсидията до 1 лев на глас:

–   Да се накажат партиите, защото не си вършат работатаТова може да изглежда като благородна и общополезна цел, но всъщност е просто наивно и дори глупаво намерение. Като им се махне субсидията, партиите няма да бъдат “наказани”, няма да останат на сухо, а просто ще станат по-зависими от големи корпоративни дарения;

–   Да се изпълни волята на народа от референдума на Слави: Този референдум не произведе задължителен резултат, защото не достигна необходимия кворум. Той просто даде възможност на парламента да вземе решение по въпроса. Парламентът първо реши да не се съобрази с него, а години по-късно се оправда с резултата му. Така или иначе, референдумът не смъква от НС отговорността за решението за субсидията: парламентът е този, който има последната дума;

–   Да сме като Германия: Да, но с тази реформа не ставаме като Германия. Многократно беше обяснявано, че германските партии не получават едно евро на глас, а много повече. Първо, те получават по близо евро на глас не само за парламентарни, а и за европейски избори. Второ, държавата им дава малко под 50 цента за всяко евро, набрано от малки частни дарения. Само по тези правила партиите получават над 5 лева за глас. Трето, това е само субсидията на федерално ниво – в отделните провинции партиите получават допълнителна субсидия. Четвърто, отделно партиите получават щедро финансиране от държавата за своите политически фондации, което е сравнимо с това за партиите. Пето, малките дарения на граждани (до 3 500 евро) получават данъчни отстъпки: общата сума на тези отстъпки е около 100 милиона евро на година, които са също форма на държавна помощ. И накрая: партиите получават по време на кампании свободен достъп до публично лицензираните телевизии, който е доста по-широк от нашия. Ако сумираме всичко това, ще видим, че германските партии получават доста повече от 1 или дори 8 лева на глас;

–   Да оставят БСП без пари за местните избори: Да, това изглежда беше цел на реформата, но след изборите тя стана неактуална. Проблемът е, че тази цел по принцип е нелегитимна;

–   Да сме като САЩ, където партиите се финансират изключително с частни даренияОсвен чрез Вазовото “Хаджи Иванчо, бъди американец”, никой не е защитавал сериозно трансплантацията на американските правила у нас и не е поставял такава цел пред обществото. Въпреки това тя в един момент беше постигната (макар при нас американският модел да е криворазбран, но това е отделна тема). Така или иначе, в САЩ има огромен, плуралистичен пазар с множество различни икономически субекти. В САЩ има и богата средна класа с развита дарителска култура: те са единствената голяма демокрация, в която десетки милиони граждани дават пари за политически цели. За разлика от България, където има олигополни пазари и квази-монополи в медиите – и няма дарителска култура на средната класа. Ефектът от американския модел при нас е просто да засили захвата на малко на брой бизнесмени върху държавата.

За смисъла на държавната субсидия

На този фон решението на парламента да върне субсидията на нива от 8 лева на глас изглежда добро. Но то ще е наистина добро, ако целта на тази субсидия се дефинира и хората разберат защо е необходима. Ако това се направи, ще стане ясно, че в тази област са необходими и допълнителни реформи.

Та с каква цел се дава държавна субсидия на партиите? Да изброим:

–   Политически плурализъм и равнопоставеност: Партиите по принцип изпълняват ключова роля в демократичната надпревара и затова част от дейността им може да се финансира от държавата. Субсидията обаче трябва да се дава така, че да не бетонира определени партии на власт – опозицията и малки извънпарламентарни партии също трябва да имат право на достъп до нея. В Германия по-дребните партии получават малко повече на глас от големите – това се прави с цел запазване на политическия плурализъм, тъй като малките и големите партии имат сходни оперативни разходи;

–   Намаляване на натиска от страна на бизнеса върху партиите: Основна цел на субсидията е да създаде известна автономност на партиите от бизнеса. Когато разполагат със субсидия, поне теоретично партиите могат да откажат дарение и да удържат собствена политика. Ако са напълно зависими от корпоративни дарения, автономността на партиите де факто изчезва.

Но какъв да е размерът на субсидията? Още преди десетина години след неформални разговори с партийни финансисти бе установено, че в изборна година партиите реално харчат по около 18-20 лева на глас. В тези суми влизат парите от кампаниите и разходите за реклама и организационна дейност извън кампания. Тези числа са спорни и само ориентировъчни, но въпреки това са по-близо до реалността от заложеното в отчетите на партиите или законовите ограничения. Ако субсидията покрива 50% от разходите, тя трябва да е 9-10 лева. От тази гледна точка 8 лева на глас може да гарантира добър баланс между държавно и частно финансиране на политическите партии. За да се изясни реалната картина, по тези въпроси трябва да се направят повече проучвания. Но едно е ясно: парите за партиите така или иначе ще стигнат до тях. Въпросът е по какъв начин и до кои партии. Държавната субсидия дава възможност парите да стигат до партиите по прозрачен, справедлив и запазващ политическия плурализъм начин.

Така стигаме до въпроса трябва ли освен субсидия да има и частни корпоративни дарения. По принцип е добре да има баланс между държавно и частно финансиране. Корпоративните дарения са допустими, но е добре да има таван върху тях. Да, този таван трудно се следи, защото свързани фирми могат да бъдат използвани, за да го заобиколят. Но все пак контролът не е невъзможен.

По-добре късно, отколкото никога

На 3 декември експертната група на ОССЕ по политическите партии излезе със становище по въпроса за редуцирането на субсидията за българските партии до 1 лев на глас и въвеждането на неограничени корпоративни дарения. В тази група влизат изтъкнати изследователи на партиите като проф. Ричард Катц, Фернандо Касал Бертоа, Марчин Валецки и др. В становището се отправя призив за преосмисляне на редукцията на субсидията и ограничаване на корпоративното финансиране. И най-важното: препоръчва се подобни сериозни реформи да не се правят на пожар и с неясни цели, а след продължителна обществена дискусия.

Тази дискусия започва след реформата (на реформата). По-добре късно, отколкото никога.

Нашият автор Даниел Смилов е член на групата експерти по политическите партии на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.