Буркан кисели краставици България

Буркан кисели краставици България Буркан кисели краставици България

Eто къде е ключът към тези избори

Те яздят на кон, подават ръка за целуване, скалъпват доктрини на база „буркан кисели краставици”. Говорят за миналото и се обвиняват в лъжи, защото ако трябваше да говорят за бъдещето, не биха могли да кажат нищо ново.

Демокрацията ни е отнела много, като еманацията на въпросното “грабителство” е невъзможността на българските производители да изнасят своите кисели краставици в Русия. Иначе – тя е на кон, а после прегръща разплакан дядо; стиска букет рози в ръка (естествено червени) и обяснява как ще отвоюва държавата си и ще въздига българската икономика. Разбира се, за Корнелия Нинова става дума.

Той пък се изживява почти като рок звезда. Раздава картички с автографи, водачите на партийните му листи събират привържениците на ГЕРБ и им подаряват тениски, от които грее ликът на Борисов в генералска одежда, а зад него се мержелее трикольора. Партийни началници почтително му целуват ръка. Иначе бившият премиер сипе обещания за строителство, сигурност и богатство. А за да е по-убедително внушението, от време на време прибягва към изтъркания номер с 10-годишна давност, напомняйки колко добър полицай е бил.

Те пък са в народни носии и кукерски костюми. Изграждат блокада на граничните пунктове с Турция, малко по-късно ще издигнат икони, ще подпалят гумите и ще обявят, че бранят България и Европа от нашественици. Нашествениците са български граждани с избирателни права. По-късно т.нар. Патриоти ще вдигнат блокадата, но ще се заканят, че и в деня на изборите пак ще бранят родината, защото Ердоган пристига да ни завладява. Подобна угроза се загнездва в любимото на народонаселението “турско робство” и убива всякакъв разговор.

Гигантско шоу

Той пък е новият Апостол. Вярва в заветите на Левски, брани страната си от неоосманизма, загрижил се е за разделението и омразата в обществото. Но не казва дума нито за КТБ, нито за обръчите от фирми, нито за модела КОЙ. Кандидатите му пък твърдят, че никой не се вълнува от Делян Пеевски. Той, разбира се, е почетният председател на ДПС – Апостолът на нова в България, в която горните персонажи са възможни. В която Марешки ще строи апартаменти за бедните след като е напълнил резервоарите им с евтин бензин и е приспал сетивата им с успокоителни на половин цена. След това Реформаторският блок им пуска рап-парче, в което се пее за “баба и за дядо”. Всичко изглежда в добрите политчески традиции на България.

Предизборната кампания приключва. Краят й е белязан с концерти, рецитация на стихове, протести в името на българщината, родолюбиви писма, патетични описания на кандидатите. Всъщност, краят на тази предизборна кампания е като началото. В нея не се чу нищо. Видя се евтино скалъпено шоу, представяно от медиите (срещу гигантско заплащане) като впечатляващ спектакъл.

Сетивата на избирателите са притъпени от несъществени разговори за автобуси с избиратели от Турция, нищо че те винаги досега са гласували на български избори. Темите за спор за сведени до махленски свади. Обещанията за повече пари и благоденствие не са подплатени с разчети откъде ще дойдат тия финанси в иначе бедна България. Стрната не е поставена в контекста на Европа, у нас разговорът за Европейския съюз, който безспорно е в криза, присъства като фон на обещанията за консумация на еврофондове. Европа е посочена по-скоро като тема на външната политика, а не като едно цяло, от което сме част.

Противопоставянията са емоционални, тематичните сблъсъци – краткотрайни, а изводите в медиите липсват. Избирателят е задължен да упражни своя вот не с ума си, защото не чува нито идеи, нито визии. Ето защо трябва да взима решенията си на база естрадни възгласи. Разговорът за България е сведен до максимално битово ниво. А разговорът за света – т.е. къде е България – изобщо липсва.

Битка на терена на миналото

Подобен политически подход ще доведе до логичното премерване на сили само между двете най-големи партии, които впрочем, най-много бягат от конкретика. Предизборните им програми са пълни с общи фрази и обли изречения. А конкуренцията между тях вече цял месец се разиграва в полето на миналото – от тоталитарния режим до последния кабинет на Борисов. Нито един задочен спор между БСП и ГЕРБ обаче не заяга бъдещето и не показва мястото на страната в него. Това е най-сигурното обещание, че и след 26 март промяна няма да има.

Може да се случи разместване на пластове, на министерски кресла или парламентарна аритметика. Но, осъзната и същностна промяна няма как да се случи в държава, в която основните политически субекти не виждат бъдещото, а единствената им конкуренция е на тема “лъжи”. В този ред на мисли думата “лъжа” е една от най-често използваните в предизборните срещи на БСП и ГЕРБ. Което е и ясна диагноза за случващото се.

Затова изобщо не е важно кой от двамата – Борисов или Нинова, ще спечели предсрочния парламентарен вот. Важното е коя формация ще консолидира около себе си аритметично необходимите й гласове в парламента. Или в превод: правителство ще състави тази партия, която обещае най-много на националистите, нарекли се патриоти и на ДПС (нарекли се също патриоти) едновременно.

И тъй като именно това е залогът на изборите основните играчи ще яздят кон, ще подават ръка за целуване или ще конструират доктрини на база буркан кисели краставици. Ще правят това, ще говорят за миналото и ще се обвиняват взаимно в лъжи, защото ако трябва да говорят за бъдещето, не биха могли да обещаят нищо ново.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.