Bulgaria warns of Russian attempts to divide Europe

Rosen Plevneliev Rosen Plevneliev

Това заявява президентът Росен Плевнелиев – Rosen Plevneliev  в интервю за Би Би Си, разпространено в петък.

Европа не се е завърнала към студената война, а е въвлечена в нова и опасна конфронтация с Русия, която наричам “студен мир“.
В него той предупреждава, че Русия се опитва да раздели и отслаби Европа, както и че Европа трябва да реагира по-категорично на руското влияние в България и на континента.
На президентските избори, на които Плевнелиев не се кандидатира, посоката, в която трябва да се движи България, е един от основните въпроси, пояснява Би Би Си. Критиките му срещу Русия ядосаха някои от сънародниците му, допълва медията.
Тoй смята, че основните инструменти, които Русия използва в Европа, са да финансира популистки политически партии и екстремистки движения, да води масова пропаганда и да дестабилизира опонентите си чрез кибератаки.
Заплахата в наши дни не е руските танкове да нахлуят в Европа, а руското влияние да раздели континента, казва още президентът. “Играта днес не е за мащабна война и да стреляш срещу врага, играта на господин Путин е да направи други държави зависими. Днес Русия опитва да отслаби, да раздели Европа и да ни направи зависими.”
Много е важно да има твърда и стабилна политика на ЕС спрямо Русия, допълва той. “НАТО е силно и ми се иска и Европейският съюз да е по-силен и обединен по проблемите, които имаме днес.” Плевнелиев посочва мигрантската криза като един от най-важните въпроси, които би могло да предизвикат разцепление в Европа.
Друг проблем е Брекзит, който президентът определя като “криза и то много сериозна“. Това е основание за тревога, защото напускането на Великобритания ще направи по-трудно поддържането на твърда линия спрямо Русия, допълва той.

Атака срещу демокрацията в България
Плевнелиев говори и за кибератаките, на които дни наред бяха подложени миналия октомври ЦИК, президентството и други институции по време на местните избори и референдума за електронно гласуване.
Това бе най-мощната и интензивна кибератака в Югоизточна Европа. Смятат, че това бе атака срещу българската демокрация.”
Според президента целта е била да се предизвика объркване около резултатите – нещо, което някои в САЩ се опасяват, че ще се случи във вторник на президентските избори.
Същата организация, която нападна Бундестага и открадна всички имейли на германски депутати, същата институция, атакувала централата на НАТО, дори същите, които се опитват да повлияят на американските избори, така че е с много голяма вероятност можем да посочим на изток от нас“, казва Плевнелиев. Помощта от съюзници в НАТО не са оставили съмнение кой е виновен.
Би Би Си припомня, че за тези инциденти от САЩ и от западни частни компании за сигурност обвиняват група, известна като Fancy Bears или APT 28. Американци смятат, че тя работи за високопоставени служители в Кремъл.
Просто казвам, че същият адрес, същият почерк, същият подход видяхме и в България“, казва Плевнелиев. Той допълва, че през последните месеци в България е изготвена нова стратегия за киберсигурност и че подготовката за изборите в неделя обещава по-добра защита от нови атаки.
Руското влияние върви по много други канали – от Би Би Си разговарят с Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията и според него 20-25 процента от българската икономика са свързани с Русия.
Той е водещ автор на изследване за методите на руско влияние в Източна Европа. “Русия успява чрез икономическото си влияние да овладее ключови институции в страната.” Владимиров допълва, че с пари от Русия се финансират протести или директно се влияе върху подготвянето на закони в България.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.