България в Европейския съд

Sofia Gay Pride Sofia Gay Pride

Българският хелзинкски комитет заведе дело срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Причината е отказът да бъдат разследвани заплахи за насилие и смърт във Facebook към участници в София Прайд 2014 г.

Жалбоподателят е Радослав Стоянов – хомосексуален мъж, активист за равноправие и редовен участник в ежегодното шествие София Прайд, съобщиха от Хелзинския комитет в България.

Оттам разказаха и подробностите – май 2014 г., във Facebook е създадена страница за провеждане на антишествие срещу гейпарада. Организатори са “Атака” и ВМРО, нерегистрираната “Националистическа партия на България“, българският клон на международната нео-нацистка мрежа “Кръв и чест” (Blood & Honour), организации на футболни хулигани и др. подобни.

На Facebook страниците на “Анти-гей парад” и “Националистическа партия на България”, както и на множество лични профили на свързани лица, са публикувани крайни изрази на хомофобска омраза и закани със смърт и насилие към участниците в София Прайд 2014 г. Те са отразени и в няколко популярни онлайн медии“, пишат от БХК.

На 13 юни 2014-а, 22 дни преди датата на провеждане на София Прайд, Радослав Стоянов подава жалба до Софийската районна прокуратура. В нея той изрично моли за спешно разследване, тъй като остава съвсем малко време до провеждането на шествието и съществува реална опасност от осъществяване на заплахите, информират от БХК. Прокуратурата не предприела никакви действия до 21 август 2014 г. – 2 месеца и 8 дни след подаване на жалбата и 1 месец и 17 дни след реалното провеждане на прайда. Тогава обвинението започва предварителна проверка, която трае 4 месеца. На 23 декември 2014 г. – над 6 месеца след подаване на жалбата – прокуратурата отказва да образува досъдебно производство.

Според районния прокурор изказванията във Facebook били вече изтрити, макар и до днес част от тях все още да са достъпни“, съобщават още от комитета. Според постановлението на обвинителя извършителите не искали да подбуждат към престъпления, а да покажат на обществото, че “не бива да бъде демонстрирано това поведение и сексуалната ориентация на тези хора, тъй като е неморално и би могло да засегне развитието на децата“.

От БХК информират, че и всички инстанции след това потвърждават отказа да се образува досъдебно производство.

Пред Съда в Страсбург твърдим, че са нарушени процедурните задължения на държавата, които съответстват на правата на жалбоподателя на свобода от нечовешко и унизително отнасяне – Член 3 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ); на зачитане на личния и семейния живот – Член 8 от ЕКПЧ; на свобода на сдружаването и събранията – Член 11 от ЕКПЧ; на ефективно вътрешноправно средство за защита – Член 13 от ЕКПЧ; и на свобода от дискриминация – Член 14 от ЕКПЧ.“, обясниха още от Хелзинския комитет.

Именно това допустителство от страна на прокуратурата спрямо престъпленията от омраза е най-прекият път към повтарянето им и затвърждаването им като пример за подражание. По подобен начин властите “създадоха” с възхваляване на престъпни расистки деяния насилника на Митко от Овчеполци, който казва, че набил детето, защото искал да бъде “герой” като хайкаджиите по границата“, заяви адв. Маргарита Илиева, директорка на Правната програма на БХК.

Проучване на Агенцията на Европейския съюз за основни права (FRA) от 2012 г. показва, че 68% от гейовете в България съобщават, че са били жертва на хомофобско или трансфобско насилие през предходните 12 месеца.

Най-тежкото документирано хомофобско престъпление е убийството на 25-годишния студент Михаил Стоянов в София през 2008 г. През март 2010 г. седем гейове са нападнати и бити, докато протестират срещу хомофобски акт на местните власти. През юни 2011 г. участници в София Прайд са нападнати и бити след шествието, като са проследени до мястото на побоя от нападателите си“, припомнят от Българския хелзински комитет.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.