България се нарежда на 33-та позиция

33-та позиция 33-та позиция

България се нарежда на 33-та позиция. Венецуела с най-нещастната икономика, България е на 33 място.

Венецуела е най-нещастната икономика в света за втора поредна година с прогнозирана инфлация от 152% и безработицата от 7,7%.  България е на 33-то място. Това сочи индекс на Bloomberg, публикуван на сайта на агенцията. Индексът включва 63 страни и е съставен според инфлацията и безработицата в тях.
България се нарежда на 33-та позиция, като преди нея в “антикласацията” са Еквадор, Ирландия, Словения, Перу и Белгия. По-малко нещастни от нас пък са Филипините, Унгария, Шри Ланка, Канада и Австралия.
За Венецуела особено разрушителен е ефектът от срива в цените на петрола, който се равнява на 95 процента от износа й. Намаляващите приходи засилват натиска върху бюджета й, а през текущата година страната трябва да изплати 10 млрд. долара по облигации.
На
второ място в индекса на най-нещастните страни е Аржентина, където новото правителство в момента преструктурира статистическата агенция, обвинявана от години в изопачаване на данните, и спря да публикува някои икономически показатели докато приключи реформата.
В първата петица влизат още Република Южна Африка, Гърция и Украйна.
Петте най-щастливи икономики остават Тайланд, Сингапур, Швейцария, Япония и Тайван.
Експертите очакват сигнали за подобрение в Русия (14-то място), Румъния (53-то място) и Ирландия (31-о място).
Изчисленията на B
loomberg при съставянето на класацията използват средни оценки от икономическите проучвания от последните три месеца. Данните за инфлацията и безработицата през 2015 г. отразяват средното ниво за годината и използват най-новите налични данни за всяка страна.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.