България – столица на смъртността

Здравеопазването Здравеопазването

Здравеопазването предизвиква истинско главоболие у българите. Въпреки масивните инвестиции в здравния сектор и най-многото болници на глава от населението в целия ЕС, България има най-високия процент на смъртност сред страните от Общността, пише агенция Франс прес (АФП) в кореспонденция от София.

Висока смъртност, ниска продължителност на живота

С 15 смъртни случая на хиляда души страната е първа в ЕС по този показател, при това от близо десетилетие насам, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Надеждите са, че новите и амбициозни реформи за по-добро разпределение на обществените средства и борбата срещу корупцията ще подобрят нещата, посочва агенцията. Тя цитира здравния министър Петър Москов да казва, че системата се нуждае болезнено от основен ремонт. “Разходите за здравеопазване продължават да растат, а продължителността на живота да пада. Болничният престой и смъртността пък се увеличават“, посочва министърът.

Средната продължителност на живота в България е сред най-ниската в страните от ЕС – 74 години. Още по-лошо дори – детската смъртност на деца до 5 години е два пъти по-висока от средната за Европа в тази възрастова група, което министър Москов определя като “кошмарно“. Ситуацията е особено тревожна сред ромското малцинство, където на всеки 1000 деца почиват средно по около 20, сочат данните за 2014 година. Реформите на Москов целят намаляване на смъртността с 20 процента до 2020 година и промяна на начина на финансиране на болниците.

Непропорционално високи здравни такси

АФП цитира и финансовия министър Владислав Горанов, според когото увеличението с 53% на публичните разходи през последните пет години не е донесло осезаемо подобрение в качеството на здравните услуги. В тази връзка се припомня, че пациентите в България плащат много повече за здравеопазване, отколкото могат да си позволят. “Един на всеки петима българи живее под долната граница на бедността с 323 лева месечен доход“, се казва в информацията. Цитиран е лекар от Плевен, според когото бедните хора от селата продавали конете и каруците си, за да могат да се лекуват. Наскоро и Световната банка предупреди за “непропорционално високите такси“, които българите плащат за здравни услуги и лекарства. “През 2013 година те са достигнали 43 процента от доходите на хората, което е най-високата цена за здравни услуги в цяла Европа“, посочва агенцията.

Имам пациенти с хипертония, които отказват да си купуват скъпи и ефикасни лекарства и питат за нещо по-евтино. Така те рискуват да влошат състоянието си“, споделя пред АФП общопрактикуващ лекар. Той допълва, че в момента в България се възстановяват само 25% от стойността на лекарствата за хипертония. В същото време са се появили много нови болници, източващи публични средства. Здравният министър определя това като тенденция на “свръх-хоспитализация“. В България хоспитализираните са с 40% повече, отколкото в другите държави от ЕС, научаваме още от публикацията на АФП.

Много болници, малко превенция

Ширещата се корупция също надува и без друго високите разходи за здравеопазване, коментира по-нататък Франс прес. Планът на Москов ще намали броя на болниците, които получават публични средства. Приоритет при финансирането ще имат пациентите с тежки заболявания. Средствата за тяхното лечение ще бъдат напълно възстановявани, а тези с по-леки заболявания ще могат да избират дали да чакат или да плащат за лечението си.

Планът, който трябва да бъде приет през следващата година, за първи път залага и на превенцията, която сега почти не съществува в България. Така например се обсъжда въвеждането на нов данък върху нездравословните храни, като тези с високо съдържание на захар или сол.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.