Борисов, страхът и снегът в България

Борисов, страхът и снегът в България Борисов, страхът и снегът в България

Януари е зимен месец, а през зимата обикновено е студено. Когато пък е студено, понякога вали и сняг. А когато вали повечко сняг, често има проблеми с придвижването. Досега всяка година е имало зима и няма причини този път да е различно.

Казаното дотук може да звучи като досадно бълнуване. Но само на човек, който не следи събитията в България през последните няколко дни. След блокадата на автомобили на автомагистрала „Тракия“ точно преди Нова година, причинена от блокажа на инстутициите, сега властта реши да поведе битка срещу снега. Говорят за „снежен ад“, „сибирски студ“, „бял апокалипсис“. Три министърки обясняват едновременно в три национални телевизии колко страшно ще стане и колко много те ще ни помогнат да преживеем тази криза. Държавни институции организират пресконференции в тъмна сутрин, които се излъчват на живо в ефир. А Министерството на образованието обявява извънредна ученическа ваканция, защото е… зима.

Няма спор: когато има прогноза за снеговалеж, е необходима подготовка. Безспорно хората трябва да са информирани какво може да ги очаква. А още по-безспорно е, че институциите трябва да имат ясен план какво да свършат и как да се координират при зимни условия. Толкова е просто. Всичко останало е умишлено всяване на паника.

Защо?

Отговорът вече го видяхме, когато премиерът в оставка Бойко Борисов лично се появи преди седмица на блокираната магистрала, понеже вероятно нищо в държавата не може да бъде свършено без личната му намеса. По същия начин цялото правителство се появяваше в продължение на дни в сполетяното от трагедия село Хитрино, където взривили се цистерни убиха седем души. По същия начин денят на цяла България започваше с извънредни изявления, излъчвани на живо в ефира и на трите национални телевизии. Случаите са различни, целта обаче е една – да се внуши на населението, че нито един проблем не може да бъде решен без личната намеса на Борисов, че кризите се плашат само от министрите на ГЕРБ, че Бог да ни е на помощ без тях…

Опитът за масово всяване на паника, на чийто фон Борисов и ГЕРБ да бъдат представени като единствени спасители, не е нещо ново. На няколко пъти миналата година българите трябваше да изтръпнат от „бежанската вълна“. Тези дни наблюдаваме пореден опит за всяване на паника. Медийното присъствие трябва да е още по-масирано, а „спасяването“ трябва да е още по-драматично. Идват избори все пак.

snow Arthurs Pass

Предишните тактики

Стратегията на управляващата партия си остава същата, сменя се само тактиката. Липсата на алтернатива трябва да бъде доказана така: паника, а после спасяване. Преди това беше мантрата за стабилност. Как нещата може и да не вървят по най-добрия начин, как може и да се правят компромиси с лоши и още по-лоши, как важните действия се отлагат, само и само да не се клати лодката: защото нали виждате какво става около нас?! Но постепенно стабилността започна да се усеща като застой и да се използва предимно за подигравки. И дойде време за смяна на тактиката. Така стигнахме до директното изнудване: Ако не изберете моя кандидат, ще подам оставка! Ако не гласувате за нас, ще спрем санирането на блокове! Видя се обаче, че и двете тактики не помогнаха – недоволството на мнозинството българи бе показано на изборите.

Може пък този път да получат различен резултат от същото упражнение. По-важният въпрос обаче е защо изобщо им се налага да правят такива маймунджилъци. Отговорът е следният: ако не се бяха уплашили от съпротивата срещу необходимите реформи, ако работеха за повече справедливост, ако бяха позволили на бизнеса да диша и извън партийните схеми, ако бяха гласували радикални промени в правосъдието и сигурността, ако бяха уволнили огромна част от излишната администрация и модернизирали останалата, ако бяха създали условия икономическият ръст да се усеща от повече хора, тогава нямаше да има нужда да плашат избирателите, за да гласуват за тях. Сега се надяват снегът да покрие страха им.

Cleaning the roads in Sofia 2017
Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.