БКП търси новата си идентичност

Отляво надясно са Венцислав Стефанов, Румен Николов-Пашата, Бойко Борисов Отляво надясно са Венцислав Стефанов, Румен Николов-Пашата, Бойко Борисов

България – в нова ера. На това се надяват медиите преди 30 години

Кои са актуалните проблеми на България преди 30 години, заели челните страници на вестниците? Архивите разказват и показват, че някои от тях са вечни като “Строежът на АЕЦ “Белене” – временно преустановен“.

Вие държите в ръце новия всекидневник “Демокрация”. Чакали сте го нетърпеливо. Ние го приготвихме трескаво. Време няма. Четири десетилетия са преминали в болезнен сън. В Европа сега сме само географски. А искаме да присъстваме реално“. 

Датата е 12 февруари 1990-а година. Преди малко повече от месец са започнали консултациите на Кръглата маса между управляващи и опозиция. На 15 януари 1990-а година е отменен член 1. Три дни по-късно Тодор Живков е арестуван. 
Опозицията има свой ежедневник. Съдържанието на първия му брой е изпълнено с ентусиазъм. Но се отчита, че България е навлязла в новото време “не така стремително както в ГДР и Чехословакия“. Това пише доктор Желю Желев в статията си “Новата опозиция“, поместена на първа страница. Желев отбелязва, че в страната се създават нови независими организации и политически партии. И че “непрекъснато стават събрания, митинги, стачки, на които хората искат свободно и по нов начин, независимо от управляващите да поставят и решават своите проблеми“. Префасонирането и адаптирането на Българската комунистическа партия към новите обстоятелства поражда както критика, така и въпроси. “Комунистическата партия за пореден път ни обещава нов модел на социализма”, описан като “демократичен социализъм“. Според Желев новата платформа на управляващата партия показва, че “тя никога не се е ръководила от надеждна (да не кажем научна!) идеология, която да ѝ позволява да предвижда в някаква степен бъдещето“. 

Вестник “Демокрация” споделя, че “иска да бъде обективен, да казва какво става около нас, да бъде настойчив, но справедлив“. В горния ъгъл на заглавната страница е поместена декларация на министъра на вътрешните работи Атанас Семерджиев, с която той заявява, че служби и органи на МВР не са извършвали, не извършват и няма да извършват подслушване и запис на каквато и да е информация в сградите на ул. “Раковска” 134 и на бул. “Дондуков” 39“. В броя на следващия ден в същото това каре под заглавие “От първия брой ли?” се съобщава, че читател на “Демокрация” е информирал как първият брой на вестника е бил задържан в пощата в Ямбол и не е бил продаван.

БКП търси новата си идентичност 

Органът на Българската комунистическа партия “Работническо дело” в същия този ден извежда като заглавие заключението от доклада на председателя на Висшия партиен съвет на БКП Александър Лилов пред партийния актив, че “незабавната промяна е ключът за успех“. В доклада си за Четиринайсетия конгрес на партията Лилов отбелязва, че “политическата и обществена активност на партийните организации, ръководства и кадри, на партията като цяло продължава да изостава от динамичното развитие на събитията и обстановката в страната“. 

Фракцията на БКП, превърнала се по-късно в самостоятелна партия – “Алтернативното социалистическо обединение“, е провела ден по-рано националната си конференция в зала 1 на НДК. АСО се стреми “не само към реформирането на Комунистическата партия, но и да съдейства за демократизирането на обществото, да сътрудничи с всички сили, които си поставят същата цел“. Според вестник “Демокрация“, на тази конференция проличава водоразделът по въпроса дали партията трябва да се реформира, а акцент са резултатите от извънредния конгрес на БКП, провел се между 30 януари и 2 февруари, който според мнозинството е бил манипулиран. “Работническо дело” също отбелязва, че е имало “поляризация” и че поради “незадоволителните за присъстващите резултати от извънредния XIV конгрес” се настоява за свикването на нов. Заглавието на репортажа обаче е “Различните пътища не отменят единството в целта“. За “Демокрация” на конференцията на АСО “Сензацията стана!“, но “по български. Както винаги, половинчато“. 

“Америка открива България”

На 12 февруари 1990-а “Работническо дело” отразява отминалото посещение на държавния секретар на Съединените щати Джеймс Бейкър в София и “радушния му прием“, за който са съобщили двата водещи вестника зад Океана – “Вашингтон поуст” и “Ню Йорк таймс“. Според „Работническо дело“, на срещата си с председателя на Държавния съвет на НРБ Петър Младенов и министъра на външните работи Бойко Димитров Бейкър е обсъдил “процесите на преустройство и демократизация в България и проблеми на българо-американските отношения“. Позовавайки се на американските издания, вестникът пише, че при срещата си с ръководителите на Съюза на демократичните сили Бейкър ги е посъветвал да са обединени, защото “имате мощен опонент и ви предстои трудна борба“. 

Вестник “Труд” на 12 февруари пише, че “Америка открива България“. За изненадващото посещение на държавния секретар изданието отбелязва, че “Бейкър се оказа първият чуждестранен държавник, който разговаря с новия премиер Андрей Луканов“. Авторите на “Труд” съвсем ясно илюстрират промяната, случила се в България, не само във вътрешно -, но и във външнополитически план. “Само преди броени месеци подобна стъпка би предизвикала язвителни реплики в американската преса, която винаги е била особено чувствителна към тоталитарните режими на Изток“, пише вестникът. Разказано е как времето за официални срещи е било разделено между властите и опозицията и се коментира, че подобен акт е “външнополитическо признание за преустройството“, което “никак не е маловажно“. Отбелязано е още, че при срещите си с управляващите Бейкър е намекнал, че по-нататъшното подобряване на отношенията между двете държави ще е обвързано с развитието на демократичните промени в България. “Преди такива изявления лесно бяха окичвани с етиката “намеса във вътрешните ни работи”. Но вече не бързаме да лепим етикети“, обобщават от “Труд“. 

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.